Проблемът на Стефан Янев не е в това, че пише статуси във Фейсбук или че по идеологически причини се опитва да заобиколи истината.
Проблемът е, че човек, който винаги е бил такъв, беше премиер (а сега - военен министър) на България.
Проблемът е, че в държавата, включително с негово участие (и/или одобрение) се управляваше по чекистки.
Проблемът е, че огромна част от българските висши офицери са верни повече на (пост)съветската идеология, отколкото на клетвата към България.
И именно това е слабостта в българската армия - че в сърцето (командния си състав) тя може да бъде българска само ако това е угодно на Евразия.
И Кирил Петков няма какво да се прави на демократ и европеец. Той беше част от правителството на Янев, имал е много възможности да види каква е житейско-политическата философия на ... генерала. И не само че не излезе от чекисткото управление, но се гордееше с него. И като очевиден израз на тази гордост е фактът, че Стефан Янев беше поканен за министър и му беше дадена свобода и комфорт да прави антинатовски изявления, като по този начин дискредитираше държавата пред съюзниците ни и пред цивилизования свят.
Днешното половинчато искане на оставката на Янев от страна на Кирил Петков е проява на опит да се измъкне.
Кирил Петков дойде на власт след класически пуч, последван от манипулация и подмяна на вота на хората, и всичко това - в средата на агресивна и цинична медийна агресия. Всички, които участваха в това активно мероприятие и "блажат" от него, са съюзници срещу България.
Един ден ще се изучават като един от големите позорни в историята. Проблемът е, че ние ще трябва да си изстрадаме този позор.