Прибирах се от работа и по път пазарувах в кварталния магазин. Пред него видях възрастен дядо - 75-80 годишен. Около него имаше 10 подготвени букета от завехнали цветя, лично набрани от него. Ръцете му бяха с кървави капки. Явно се е надрал, докато ги е берял. Хората минаваха покрай него, но нарочно отбягваха зрителна среща, сякаш там нямаше нищо. Аз познавам този дядо, бях го виждал на същото място, със същия тъжен и топъл поглед. Сякаш казваше "Срам ме е, че съм тук и прося, но не искам все още да си умирам!". Той ме позна, защото миналия път му накупих храна за седмица. Поиска да ми подари букет от неговите. Попитах го: "Кажи от какво имаш нужда? Кажи какво да ти напазарувам?", а той отвърна, че не иска нищо, но има нужда от всичко. Каза, че срамът, който в момента преживява, никога не е очаквал и стои на парчето леден бетон, просейки съжаление от безизходица. С голямо удоволствие накупих яйца, прясно и кисело мляко, хлябове, кренвирши, пастърма, риба, бисквити, баклава и сирене, няколко консерви боб и лютеница. След секунди бях при него с 2 пълни плика щастие.

Той се разплака и започна да пита за името ми и защо го правя. Даде ми най-хубавия букет, но аз не приех. Не го чувствам за нужно. Той ми даде нещо много повече, и то е душевна топлина. Оставих му джобни парички, които той не искаше да приеме. Но в крайна сметка не му оставих избор. Седнах до него, поговорихме, защото имаше нужда да сподели. Хората ме гледаха учудено, но защо аз да съм странния? Защото нямате сърце? С няколко лева надали ще станете по-богати или по-бедни... Накрая той беше щастлив и стана от ледения бетон, на който седеше, и каза "Аз вече съм спокоен, няма нужда да прося повече".

Видях благодарността в очите му. Какво е душевната топлина? Да направиш нещо, което за теб коства минимално усилие, но за друг обръща живота му за седмици. Топлината да се почувстваш смислен и да демонстрираш сърце. Нещо, което в днешно време отсъства и е основната причина да сме в тази безизходица. Ние сме виновни! Странното е, че не съм си направил "селфи" с дядото… Странно, защото го направих от сърце и не почувствах нужда от снимка. Пиша този текст не за да ви покажа колко съм добър, а за да се запитате вие добри ли сте? Апелът ми е предай нататък! Бъдете съпричастни един с друг и това е пътят да повишим стандарта си на живот. Защото зависи единствено от нас, въпросните 240 са огледало на нашето гласуване".

Този разказ за споделената доброта подтиква създаването на благородна инициатива в помощ на най-нуждаещите се пенсионери. Инициативата се нарича „Подари Коледна вечеря на пенсионер в нужда!” и се организира за поредна година в няколко града в страната, сред които и Пловдив. Идеята е всеки желаещ да купи най-необходимите продукти за един човек в нужда и няколко дни преди Коледа – на 21 декември, да му подари топла вечеря.

Интересното е, че няма финансиране, няма определена среща, час или сборен пункт. Всеки пловдивчанин може сам да се включи в инициативата, нужно е само желание.

Според 70% от участвалите в анкетни проучвания всеки познава поне един пенсионер в нужда, на който би могъл да помогне, посочват организаторите във фейсбук събитието.

 „Поговорете с тях, вижте от какво имат нужда и им купете пакет храна с най-необходимите продукти, например: брашно, олио, захар, боб, консерви, пише и други. Добавете и по възможност една топла вечеря. Посетете ги в дома им на 21 декември. Занесете им даровете и поговорете с тях. Според 60% от анкетираните възрастни хора най-приятната изненада за тях би била някой да ги попита „ как са?” Отделете минутка от времето си за възрастния човек!”, казват организаторите.

Инициативата е насочена главно към пенсионерите, поради крайно недостатъчните месечни средства, които получават.

Също така, пловдивските организатори призовават нито една политическа партия да не участва. Всеки доброволец участва като отделен индивид, по своя собствена преценка и напълно безкористно.