Европарламентът гласува директива, уреждаща сложната тема за размера на минималната работна заплата (МРЗ) в страните от ЕС. Целта на новите правила е във всяка държава членка да се осигурят "достойни стандарти на живот и труд и да се насърчава колективното договаряне за заплащането", се посочва в съобщение на ЕП. 

Директивата предвижда при определянето на конкретния размер всяка държава да прави "оценка за адекватност" на минималната заплата, предвид равнището на цените и на трудовите доходи. При тази оценка могат да се ползват данните за цените на кошница от стоки и услуги на реални цени. Другите варианти са МРЗ да бъде скачена със средната брутна заплата в страната и да е 50% от нея или 60% от брутната междинна работна заплата.

В момента в ЕС 21 от 27 държави имат законоустановена минимална заплата, докато в останалите 6 – Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция, равнищата на заплатите се определят чрез колективно договаряне. Най-ниската минимална заплата (710 лв.) е в България, следвана от Латвия и Естония, а най-високите минимални заплати са в Люксембург, Ирландия и Германия. 

"Новата директива ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Държавите, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат тези правила", обясняват от ЕП. Това обаче не важи за България, тъй като у нас колективното договаряне не е добре застъпено, а минималната заплата се определя субективно от правителствата. Срокът за прилагане на директивата е 2 години. 

"Колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище е основен фактор за постигането на адекватни минимални заплати. В държави, в които колективното договаряне обхваща по-малко от 80% от работниците, държавите членки заедно със социалните партньори ще трябва да изготвят план за действие за увеличаване на неговия обхват", е решението на евродепутатите. Предвижда се страните от ЕС да създадат система за контрол, като проверки и инспекции на място, за противодействие на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост, нерегистрирания извънреден труд или повишената интензивност на работата. 

"Цените на хранителните продукти, сметките за енергия и жилищата са взривоопасни. Хората се борят да свържат двата края. Нямаме време за губене, работата отново трябва да се заплаща. Тази директива определя как трябва да изглежда една адекватна минимална заплата. Същевременно даваме тласък на колективното договаряне, така че повече работници да бъдат защитени", коментира евродепутът Агнес Йонгериус.