Дунав сега е оголила не малка част от дъното си. Достатъчно, за да привлече вниманието на археолозите, които се организираха в няколко експедиции.

Реката пред руините на Улпия Ескус е отстъпил 250 метра навътре. И въпреки това, бреговата линия далеч не може да стигне античната. Тази от времето на Константин Велики, който точно на това място строи първия си мост над граничната река.

Павел Попов, археолог, РИМ Плевен: "Мостът ни дава информация къде е бил ... античният бряг, който е съществувал по време на градежа на самото съоръжение. Той е бил на около още 200 метра навътре. Така поне с ортофотото засичаме първите останки от структури във водата."

До този момент от историческия мост е проучен само румънският му край. Но пък там брегът си е почти същия. А нашият систематично е разяждан през вековете – природен закон подчинен на въртенето на земята. Кориосови сили или закон на Бер, както е познат в географската наука. Всички движещи се тела, включително речните води и въздушните маси в Северното полукълбо се отклоняват надясно спрямо посоката си на движение, а в Южното - наляво. Затова първата стъпка на моста е още 200 метра навътре, но пък е станала съвсем видима. Както и няколко други.

Павел Попов: "Дунав в този участък от българския бряг е дълбок в момента при спаднали води около метър и половина, два метра. Което означава, че при нормален ход на реката, най-вероятно е с метър и нещо два от самите основи."

Изворите дават съвсем актуални сведения за моста от биографията на самия император. Няма как да бъде пропуснат, защото бележи едно ново начало и в политиката на империята, и лично на Константин Велики.

Доц. д-р Гергана Кабакчиева, изследователка на Улпия Ескус: "Мостът е свързвал Ескус със Сучидава крепостта на Сучдава, открит е северният портал и част от останките на първите устои."

Междинни стъпки са регистрирани и по средата, но там умишлено са разрушени, защото са създавали сериозни пречки за корабоплаването.

Доц. д-р Гергана Кабакчиева: "Така че шансът да се видят тези устои ни дава много информация за южния портал, за южния бряг и как е бил изграден моста. Това, което е новото и което досега не разполагахме като информация, че този мост е бил изграден в техниката на смесена зидаря, което археолозите наричаме опус-микстум."

Тухлените пояси, които се редуват с каменни ясно се виждат от повърхността, разбира се, в условията на драстичен спад на нивото на реката. Но става ясно, че спойката от хоросан е изключително здрава, а каменните блокове се държат от железни скоби, които са запазени дори във водата. Може би защото са били слагани в легла залети с олово. Но като че ли наличието на зидария от тухли за сега е доста интригуваща.

Доц. д-р Гергана Кабакчиева: "И затова е интересно, защото във всички публикации на румънските колеги, които са правили разкопки, те говорят за това и пишат, че северната част е само от камък. Което няма как да е само едната част."

Д-р Найден Прахов, директор на Институт за подводно наследство, UNESCO: "Това, че тук колоните са изградени с опус микстум, с пояси от тухлен градеж, под тях има основа от големи квадри, а нагоре продължава в градеж с хоросан и камъни, показва, че тези стъпки са били зидани, сиреч, правени са на сушата. Или тогава тук е било суша и това е било частта от моста на сушата, или е отклонено течението на реката и са изградили тези стъпки на сушата."

Подробното измерване и заснемане на останките от моста, ще дадат доста отговори за античната инженерна мисъл. Строежът и сега би бил сериозно предизвикателство, особено ако разчита на зидария, която да издържи толкова време на силните течения на реката. Хоросанът още стои и учените сега взимат проби, за да го изследват.

Д-р Найден Прахов: "Типичен е с чукана керамика в него, но опитите ми да отчупя парче показаха, че е изключително здрав на повечето места. На някои места пък се оказа, че не е толкова здрав, сиреч, че има разлика в хоросана, който е ползван на различни места, което е нормално."

Павел Попов: "Това ще е нещо много любопитно, ако можем да разберем дали има някакви специфични примеси в хоросана, които са били използвани, защото все пак е нестандартен строеж, няма много мостове над реката. Дори за нашата работа течението на реката беше предизвикателно. Представям си с какви перипетии се е сблъскал инженерът, римският Кольо Фичето."

Не само теченията, но и сроковете са били предизвикателство за римския Кольо Фичето. Мостът е бил издигнат за четири години, бил е приоритетен строеж.

Доц. д-р Гергана Кабакчиева: "Този мост при Ескус Сучава е част от пропагандната кампания на император Константин Велики."

В трети век римската империя е в голяма криза и не може да се справи с непрекъснатите нападения на готите. Затова се оттегля от Дакия и долнодунавския лимес отново става граница на империята. Но Константин Велики чрез серия от реформи смята да промени това.

Доц. д-р Гергана Качакчиева: "Той се опитва да наложи римския контрол над земите на север от долен Дунав отново и част от тази негова програма на север от Долен Дунав отново и част от тази негова програма е и този мост."

И откриването на моста е подготвяно като знаково събитие, на което той трябва да обяви началото на своята кампания, заради която по-късно той е наречен Велики. И датата на събитието е отбелязана съвсем точно от биографите му – 5 юли 328-ма година.

Доц. д-р Гергана Качакчиева: "Той казва, че с варварите не трябва да воюваме, трябва да търгуваме. Разбира се това е част от неговата пропаганда."

След като мостът е открит, императорът заповядва да бъде изсечен бронзов медальон с изображението му. И така знаем как е изглеждал. Но да се открие част от колона, е доста неочаквано, дори за този мост.

Д-р Найден Прахов: "Не знаем! Възможно е да е част от моста, той е имал представителни функции."

Доц д-р Гергана Кабакчиева: "За известно време това е стабилизиране на Ескус на търговията с различни племена, защото вече това е началният период на голямото велико преселение на народите. Тъй, че самият император най-вероятно е усещал мощта на тези вълни, но е правил всички възможности, използвала всичко възможно, за да задържи преминаването на Долен Дунав."

Освен от хоросана, учените взимат проба и от самите каменни блокове.

Д-р Найден Прахов: "За да видим от къде са доставени, тъй като те не са от тук, наоколо няма такива кариери. Те са докарани по вода от някъде, ще видим от къде."

Участниците на друга археологическа експедиция, обаче, могат да предложат за сега работна хипотеза от къде. Близо до пристана на село Байкал, където смятат, че е имало и антично пристанище, един дялан камък привлича вниманието им. И с помощ от местните жители са решени да го извадят.

Д-р Биляна Торбатова, археолог, НАИМ, БАН: "Ахитраф на някаква представителна сграда, вероятно храм. Архитраф е част от ордерната декорация на представителните обществени сгради. Вероятно за Ескус, от каменна кариера, където реално предварително се подготвят каменните блокове."

Проф. Сергей Торбатов, ръководител на археологическата експедиция: "Понеже върху горната повърхност са лягали другите части на ордера. И то е обработено само до някъде, това остава невидимо при монтирането на детайлите в самата сграда. Но фриз корниз и отгоре вероятно фронтон."

Д-р Биляна Торбатова: "Това фактически е каменен блок, който е разположен над колоните. Над капителите на колоните."

Екипът предполага, че каменният блок е бил превозван със сал по реката и по някаква причина се е обърнал.

Проф. Сергей Торбатов: "Ами ето ние локализирахме нагоре по течението в един обсег от порядъка на 15 километра 4 кариери. Които работят точно по това време и ето проследяваме пътя, по който е транспортиран фактически материала от тези кариери към Ескус... Еми, де факто, ние изясняваме строителната история на Ескус."

И находката сега, насочва към идеята, че квадрите от каменоломната са били предварително дялани на място с известна декорация и в нужния размер. По-късно са дообработвани при сглобяването на съответната сграда. Учените също така допускат, че квадри от същите каменни кариери са били използвани и за строежа на моста Ескус – Сукидава.

Проф. Сергей Торбатов: "От тук, от това място до примерно 15 км след устието на река Вит няма камък. Просто няма камък. И тези кариери, които ние локализирахме, те са снабдявали със строителен материал, както гражданското, така и фортификационното строителство."

Д-р Биляна Торбатова: "Един белее тука. Дали има още един отдолу?"

Проф. Торбатов: "Опа! Опа! Аааа! Пак е на архитрава... Тука са пътували частите на този сал. Като гледам начина на изработка, може би става дума за части, подготвени за една и съща постройка. И ако имаме късмет, ние можем така да съберем цялата ордерна декорация на една монументална постройка."

Д-р Биляна Торбатова: "Да, това е специфично оформяне на лицевата повърхност, което е на видимата част на фасадата на храма. И реално са определени типове, спазват се определени начини на изработка."

Проф. Сегрей Торбатов:"Това си е просто хубав квадър."

Д-р Биляна Торбатова: "Да, обаче виж, ето тук в тази част. Не, трябва да се измие."

Проф. Торбатов: "Да, я виж какъв жлеб има. Да, да. Определено. Еха, еха, еха. В случая там има жлеб, който е пак предназначен за някаква конструктивна сглобка."

Тепърва учените ще проверяват хипотезите си. И за кариерите, и за моста. Който, впрочем е бил ползван кратко, 10-15 години преди да бъде опожарен. Ходовата му част е била изградена от дърво. Но дали е бил разрушен, за да не улеснява нападателите на империята или е вражески акт, изворите и науката за сега нямат отговор.