Александър Вучич подаде оставка като президент на Сърбия

Сръбският президент Александър Вучич обяви тази вечер в обръщение към обществеността от сградата на президентството, че подава оставка от поста президент, съобщи Ройтерс.

„Скъпи граждани на Сърбия, опитах се да напиша нещо смислено и да обясня решението си да подам оставка. Наричам го с конституционното му наименование, а не фалшиво съкращаване на мандата, както направиха някои други“, заяви Вучич.

Той посочи, че е подготвил обширно обръщение, но ще прочете само няколко страници, а останалата част от речта ще произнесе „от сърце и от ума“.

„Настъпи часът на решението. Историята ни учи, че напредъкът никога не се постига случайно, а чрез трудни избори, отговорност пред собствената съвест и решителност да продължим напред“, каза Вучич, позовавайки се на думите на бившия британски премиер Уинстън Чърчил.

Той цитира и китайския президент Си Дзинпин: „Никога не забравяй защо си започнал и ще изпълниш мисията си.“

Александър Вучич подчерта, че мандатът на президента на Републиката се печели пряко на избори, без сметки и договорки, честно и демократично.

„Благодарен съм на гражданите, които два пъти ми гласуваха огромно доверие и по този начин ми повериха най-висшия дълг и отговорност, които човек може да получи“, заяви той.

Вучич подчерта, че за последен път като президент иска да говори за новата глава, която предстои пред Сърбия.

„Днес е денят, в който подавам оставка. За последен път като президент на Републиката ще се опитам да не ви занимавам с числа, или поне не наполовина толкова, колкото бих могъл, а да кажа няколко думи за новата глава, която предстои пред Сърбия“, каза той.

„Благодарение на вас, скъпи граждани на Сърбия, днес Сърбия е държава с ниска задлъжнялост. Ние сме два пъти по-малко задлъжнели от най-развитите държави в Европейския съюз, където средният държавен дълг е между 84 и 85% от БВП“, каза още той.

От тийнейджър в Лондон до министър на Милошевич

Александър Вучич, завършил право, който като тийнейджър е работил в малък магазин в Лондон, докато изучавал английски, започна политическата си кариера в края на 90-те години като министър на информацията в правителството на покойния силен човек Слободан Милошевич.

По време на неговото управление вестниците бяха глобявани и затваряни съгласно драконовско законодателство, предназначено да заглуши несъгласието, докато Милошевич водеше Сърбия към война с НАТО за Косово.

Два месеца, след като Сърбия започна преговори за членство в Европейския съюз, Александър Вучич стана следващият министър-председател на Сърбия, след като неговата Сръбска прогресивна партия спечели 158 места в 250-местния парламент на изборите на 16 март 2014 г.

Завоят на Сърбия: Между Путин и Косово

През целия си мандат Сърбия поддържаше близки отношения с Русия. Шест месеца след избирането на Вучич за министър-председател той посрещна руския президент Владимир Путин с военни почести преди военния парад, отбелязващ 70 години от освобождението на Белград от войниците на Червената армия и партизаните на Тито.

През ноември 2014 г., обявено като нова глава в историята на Балканите, първото посещение на албански лидер в Сърбия от 68 години насам се превърна в телевизионен спор между двамата министър-председатели относно независимостта на бившата сръбска провинция Косово, в която преобладава албанското население.

Сърбия счита Косово за люлката на своята нация и вяра, но огромното мнозинство от 1,8-милионното му население са етнически албанци, които се отделиха през 2008 г. с подкрепата на Запада, почти десетилетие след като НАТО влезе във война, за да спре вълната от етническо прочистване.

„Моята задача е да не допусна никой да унижи Сърбия в Белград. Според конституцията Косово е част от Сърбия, то никога не е имало и никога няма да има никаква връзка с Албания“, казва Вучич.

От ултранационализъм към прозападен реформатор

През юли 2015 г., по повод 20-годишнината от геноцида в Сребреница, той беше преследван от скърбящи хора, които го освиркваха и хвърляха камъни и бутилки по време на възпоменателната церемония, отбелязващ годишнината от клането на над 8000 мюсюлмански мъже и момчета, екзекутирани след като „безопасната зона“ на ООН падна в ръцете на босненските сръбски сили към края на войната.

По това време Александър Вучич беше откровен ултранационалист. Оттогава насам той се превърна в прозападен реформатор, посветен на присъединяването на Сърбия към Европейския съюз.

Заедно с другими държави от Югоизточна Европа Сърбия засили граничния контрол срещу стотици хиляди бежанци и мигранти, бягащи от войната и бедността в Близкия изток и Северна Африка през 2015 г.

Но след като границата с Унгария беше практически напълно затворена, все по-голям брой бежанци останаха блокирани в Сърбия, без възможност да продължат пътя си към по-богатите държави в Северна Европа, до които повечето се надяваха да стигнат.

Пътят към президентския пост и обвиненията в автокрация

През 2017 г. Вучич спечели президентските избори в страната с около 55% от гласовете. Въпреки че президентската длъжност е предимно церемониална, той запази властта чрез контрола си върху управляващата в Сърбия Прогресивна партия.

След като спечели президентските избори, Александър Вучич подаде оставка като министър-председател и назначи за свой наследник Ана Брнабич – първата жена и открито хомосексуална министър-председателка на Сърбия.

Като лидер на управляващата Сръбска прогресивна партия Вучич все още разполагаше с парламентарно мнозинство. В края на 2018 г. започна вълна от мащабни протести срещу политиката на Вучич, при които се изискваше прекратяване на политическото насилие, както и по-обективно отразяване на събитията от страна на държавната телевизия. Активисти от опозицията заявиха, че той е автократ и обявиха неговата Сръбска прогресивна партия за корумпирана.

Геополитическият баланс между Изтока и Запада

На президентските избори през април 2022 г. Александър Вучич спечели 59,5% от гласовете. Той беше избран за втори петгодишен мандат, като обеща мир и стабилност по време на руската инвазия в Украйна. Тази ситуация постави Сърбия под натиск от страна на Запада да избере между традиционните си връзки с Москва и стремежа си да се присъедини към Европейския съюз (ЕС).

Вучич и министър-председателят на Косово Албин Курти проведоха поредица от преговори с подкрепата на ЕС и в крайна сметка постигнаха споразумение за прилагане на спогодбата за нормализиране на отношенията. Въпреки това страните не са постигнали съгласие по всички точки. Сърбия все още разглежда Косово като отцепила се провинция, а Вучич и Курти рядко провеждат лични срещи, организирани от ЕС.

Като запази статута на Сърбия като кандидат за членство в ЕС, Вучич се ангажира да поддържа силни икономически и стратегически връзки с Китай и Русия. Той също така пое ангажимент да закупи френски изтребители „Рафал“ и американско военно оборудване и ограничи военното сътрудничество с Москва.

Откакто Русия нахлу в Украйна, Александър Вучич осъди тази акция. Въпреки това, за разлика от ЕС и други страни, Сърбия все още отказва да наложи санкции срещу Москва.

„Сърбия върви по своя европейски път, но да – Сърбия иска да запази традиционните си приятелски отношения както с Китайската народна република, така и с Руската федерация. А за мнозина нашата позиция вече от една година и четири месеца е несъстоятелна или невъзможна“, казва Вучич.

Протести, връзки със САЩ и трагедията в Нови Сад

Сръбският президент обяви победа в извънредните парламентарни избори в неделя (17 декември), след като социологическите проучвания прогнозираха, че управляващата Сръбска прогресивна партия е на път да спечели с лекота.

На 1 ноември 2024 г. 16 души загинаха при срутване на покрива на жп гарата в Нови Сад. Бедствието предизвика протестно движение, водено от студенти, в цяла Сърбия, подхранено от гнева, че никой не е бил подведен под отговорност за срутването, както и от усещането за корупция.

След като Доналд Тръмп се върна на власт в Съединените щати, Александър Вучич посрещна сина на президента, Доналд-младши, в Белград. Посещението последва сключена през 2024 г. сделка между сръбското правителство и базираната в САЩ инвестиционна фирма на Джаред Кушнер, Affinity Global Development, за изграждане на хотел на мястото на сгради, разрушени през 1999 г. по време на бомбардировките на НАТО срещу военни щабове, което предизвика протести.

Мисли за политическото наследство и неочакваната оставка

В началото на 2026 г. Вучич сподели размислите си за бъдещето и наследството си в интервю за Ройтерс. Той заяви, че вярва, че ще бъде запомнен в положителна светлина като човек, допринесъл за „мира, стабилността и най-високия досега стандарт на живот“, но добави, че за да изгради това наследство, може да се наложи да продължи да участва в политиката и след напускането на поста си.

„Не какво ще си мислят хората утре, а какво ще си мислят след 10, 20 или 30 години. Това е мирът, стабилността и най-високият досега стандарт на живот, който осигуряваме на сръбския народ. И това са фактите“, заяви Вучич.

„Бих искал да се ангажирам по-малко с политиката, или изобщо да не се ангажирам, но грижата за моето наследство може би ще изисква някаква форма на ангажираност от моя страна, но ще видим“, каза още той.

На 27 юни 2026 г., под натиск след месеци на антиправителствени протести, Вучич заяви, че ще подаде оставка в рамките на няколко седмици и че в страната ще се проведат предсрочни президентски и парламентарили избори.

„След няколко седмици ще подам оставка. Казах на президента и на ръководството на Сръбската прогресивна партия, че на предстоящите избори, ако ме помолят и ако го желаят, заедно с вас ще помогна да спечелим доверието на хората, за да можем през следващите четири години да постигнем всичко това, за което съм говорил“, заяви Александър Вучич.