Всяка година хиляди тонове поправими електроуреди се озовават на сметището, защото потребителите предпочитат да ги заменят с нови, вместо да се сблъскват с бавни сервизи. Скоро обаче правилата на играта ще бъдат пренаписани. България вече подготвя почвата за европейското „Право на ремонт“ (Директива 2024/1799), което трябва да стане задължително у нас най-късно до 31 юли 2026 г. За целта държавата пусна за обществено обсъждане проект за ключови промени в Закона за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС). Бъдещите текстове обещават безпрецедентни права за потребителите – включително допълнителна година гаранция, безплатни оборотни уреди и европейски онлайн регистър на сервизите. И макар екологичните цели да са ясни, около проекта вече тлее сериозен институционален спор за скритите разходи, които малкият и среден бизнес ще трябва да плати.

Половин тон боклук на човек: Защо изхвърляме поправими уреди?

Статистиката за генерираните отпадъци у нас е стряскаща. Битовите отпадъци в България бележат устойчив ръст от близо 13% за последните няколко години – от 2,82 млн. тона през 2020 г. до над 3,19 млн. тона през 2024 г. На всеки българин вече се падат по 496 кг боклук годишно. На този фон, рециклирането е под 1% – едва около 281 хил. тона от генерираните отпадъци се предават за повторна преработка.

Едрите домакински уреди са един от основните източници на това натрупване. Практиката показва, че дори в рамките на гаранционния срок 65% от потребителите избират да заменят дефектната стока с нова, вместо да я ремонтират. Доверието в сервизите е ниско, а чакането за поправка се смята за голямо неудобство.

Бонус за екологичност: Една година допълнителна гаранция и оборотни уреди

За да пречупи културата на изхвърлянето, новият закон въвежда сериозни стимули за потребителите. Най-важният от тях е удължаването на законовата гаранция. Ако уредът ви се повреди и собственикът избере той да бъде ремонтиран (вместо заменен с нов), гаранционният му срок автоматично се удължава еднократно с още една година. Тази мярка важи за всички стоки, закупени след 30 юли 2026 г.

За да не търпят клиентите неудобства, докато чакат, търговците ще могат да предоставят безплатно заместваща (оборотна) стока за периода на ремонта. По изрично искане на потребителя, търговецът ще може да замени дефектния уред и с такъв, който е предварително обновен, т.е. реновирани уреди.

Задължителен ремонт след гаранцията и край на софтуерните блокажи

Революционна стъпка е въвеждането на задължителен ремонт и след изтичането на законовата гаранция. Производителите вече няма да могат да отказват ремонт на определени групи стоки - като мобилни телефони, таблети, перални, съдомиялни, телевизори и прахосмукачки, стига технически поправката да е възможна.

Слага се край и на монопола на официалните сервизи. Законопроектът изрично забранява използването на хардуерни или софтуерни техники, които пречат на ремонта. Производителите няма да имат право да възпрепятстват независимите майстори да използват съвместими резервни части, части втора употреба, или такива, създадени на 3D принтер. Ремонтът не може да бъде отказан и с аргумента, че преди това уредът е бил отварян и поправян от друго лице.

„Tinder“ за сервизи и замразяване на цените за 30 дни

Търсенето на надежден майстор ще стане значително по-лесно чрез новата Европейска онлайн платформа за ремонт, която ще има национално подразделение за България, администрирано от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Чрез нея потребителите ще могат безплатно да търсят сервизи по местоположение (чрез карта), да купуват обновени стоки или да продават повредените си уреди за части.

За да се избегнат неприятни изненади със сметката, сервизите ще могат да издават „Европейски формуляр за информация за ремонт“. Този документ ще съдържа ясно разписани цени, срок за изпълнение и предлагане на допълнителни услуги като демонтаж и транспорт. Най-важното е, че сервизът няма да има право да променя предложените в този формуляр условия и цени за срок от 30 календарни дни.

Скритата цена за бизнеса и спорът между институциите

Въпреки безспорните плюсове за потребителите, новите регулации предизвикаха сериозен институционален сблъсък. В свое официално становище, администрацията на Министерския съвет (МС) отправя остри критики към Оценката на въздействието на законопроекта, заявявайки, че твърденията за липса на административна и финансова тежест за бизнеса са "необосновани".

Ето кои са основните проблеми според МС:

  • Драстичен скок на глобите в евро: Законопроектът предвижда превалутиране и сериозно увеличаване на санкциите. Имуществените санкции за юридически лица скачат до 2000 или дори 3000 евро. От Министерския съвет критикуват остро тази стъпка, посочвайки, че "липсват аргументи за ефективността на действащите санкции и необходимостта от тяхното увеличаване".
  • Икономическа несигурност за малките сервизи: Замразяването на цената за ремонт за 30 дни чрез Европейския формуляр ще удари най-вече малките сервизи. Според МС, в условията на динамични цени на резервните части и труда, този механизъм създава реална икономическа несигурност за ценообразуването им.
  • Логистични разходи за производители и вносители: Задължението да се поддържат наличности от резервни части за период между 5 и 10 години генерира огромни постоянни складови и логистични разходи, както и нужда от "ангажиране на значителни финансови ресурси, които не са отчетени в анализа".

Промените трябва да влизат в сила в средата на 2026 г. и обещават да преначертаят изцяло пазара на електроника и битови уреди у нас. Въпросът е дали бизнесът ще успее да поеме новата логистична и административна тежест, без това да се отрази в крайната цена, която всички ние плащаме за техниката.