Докато Европа е изправена пред задълбочаваща се демографска криза, България отчита изненадващ рекорд. Данните на европейската статистическа служба Евростат за 2024 година категорично показват, че страната ни е абсолютен лидер в Европейския съюз по коефициент на плодовитост, оставяйки зад себе си традиционно водещи държави. Как изглежда тази картина през призмата на националната статистика на НСИ и какъв е приносът на една от най-големите области у нас – Пловдив?

Европейският спад и българският връх

През 2024 г. в Европейския съюз са родени 3.55 милиона бебета, което представлява спад с 3.3% спрямо 3.67 милиона през 2023 г.. Общият коефициент на плодовитост в ЕС се е сринал до 1.34 живородени деца на жена – най-ниското ниво от 2001 г. насам, откакто Евростат води тази статистика.

На този общ фон България се откроява като демографски феномен. Страната ни заема първото място с най-висок коефициент на плодовитост в целия ЕС – 1.72 живородени деца на жена. Веднага след нас се нареждат Франция с 1.61 и Словения с 1.52. На обратния полюс, с най-ниска раждаемост в Европа, са Малта (1.01), Испания (1.10) и Литва (1.11).

Националната картина: Кога и колко раждат българките?

Данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2024 г. допълват този успех с конкретни числа. През годината в страната са регистрирани общо 53 727 раждания, от които 53 428 са живородени бебета. Статистиката показва, че у нас се раждат повече мъже – живородените момчета са 27 377, срещу 26 051 момичета.

Интересна тенденция се наблюдава и при възрастта на родилките. Средностатистическата българка ражда своето първо дете на 27.6 години. Когато се вземат предвид всички раждания (независимо от поредността на детето), средната възраст на майките в България достига 29.1 години.

Пловдив: Момчетата водят, а майките в града забременяват на по-късна възраст

Като една от най-динамично развиващите се области, Пловдив дава сериозен принос към националната раждаемост. През 2024 г. в област Пловдив са регистрирани общо 5 838 раждания, от които 5 804 са живородени бебета. И тук, както на национално ниво, момчетата преобладават – проплакали са 2 963 живородени момчета срещу 2 841 момичета.

Ето и някои от най-интересните демографски акценти за региона:

  • Град срещу село: Очаквано, по-голямата част от бебетата са родени в градовете на областта – общо 4 347 раждания, от които 4 326 живородени. За сравнение, в селата на област Пловдив са регистрирани 1 491 раждания (1 478 живородени) през годината.
  • Възраст на майките: Средната възраст на пловдивчанката при раждане на първо дете е почти идентична с националната – 27.7 години (и 29.1 години общо за всички раждания).
  • Урбанизацията оказва влияние: Данните показват ясна разлика в семейното планиране между града и селото. Жените в градовете на Пловдивска област стават майки за първи път средно на 28.5 години (и 29.8 години за всички раждания). В селата от областта майчинството настъпва значително по-рано – там първо дете се ражда средно на 25.4 години (и 27.2 години общо за всички раждания).

Статистиката за раждаемостта категорично показва, че България (и ключови региони като Пловдив) в момента са светъл лъч на демографската карта на Европа. Страната ни успява да поддържа нива на плодовитост, които я извеждат на върха в Европейския съюз. До голяма степен разбира се принос за тези данни има и етническото население. В ромската култура раждаемостта е висока. Това обаче определено не е единствена причина за мястото на България. До голяма степен страната ни излиза на първо място и заради спада в Европа, който пък се качи на все по-късната възраст, на която жените се наемат да раждат деца, а и на ориентацията на живота - към кариера, а не към семейство на всяка цена.

Все още не е ясно дали страната ще запази челна позиция и за 2025 година, тъй като данните поне за България ще са ясни най-рано през лятото на 2026 г.