Изграждането на паркоместа в големите градове не върви паралелно със строителството на жилищни комплекси и обществени сгради. Резултатът е задръстени улици, тротоари – превърнати в паркинги, булеварди с една неработеща лента, скандали за паркоместа и пр.

Държавата готви сериозни промени в условията за проектиране на паркинг места и гаражи към новостроящи се жилищни сгради. Новите правила са представени в Проект за изменение и допълнение на Наредбата за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Документът е представен в Портала за обществени консултации за обсъждане. Дали обаче новата наредба ще предотврати  измамите, които инвеститорите прилагат, за да могат да изпълнят условията за задължителен брой паркоместа?

В новата наредба са въведени  нормативи за големината на гаражите и местата за паркиране, той като се оказва, че досега такива липсват. Едни от основните промени предвиждат да не може да се правят малки гаражи и места.  В много от големите комплекси подземните паркинги и гаражи са с такива размери, че ако не шофираш Smart, другият вариант да влезеш вътре е да си автомобилен инструктор с 30-годишен опит.

С  новите промени светлите вътрешни размери на гараж за едно МПС не могат да бъдат по-малки от 275 cm ширина и 550 cm дължина. Светлата височина на паркинг-гаражите и на гаражите ще бъде не по-малка от 240 cm. 

Новата наредба въвежда и нови изисквания при монтирането на Автоматизирани паркинг системи /АПС/. Това е другият любим прийом на инвеститорите, които искат да получат максимално застроена разгъната площ с минимум инвестиции. И за да си „спестят” изкопаването на едно подземно ниво, те предлагат проекти в които всяко паркомясто е снабдено с платформа. Така на хартия , те изпълняват изискванията на закона за задължителния брой паркоместа,  но на практика тези платформи или липсват или изобщо не се използват, а собствениците на автомобили паркират където намерят свободно място. А това обикновено е тротоара или улицата пред комплекса.

Има парадоксални случаи, в които инвеститорите наемат платформите временно, а когато получат заветния Акт 16 , ги премахват.

Всъщност подобна практика действително се използва в големите градове в Европа, Щатите и много интензивно в Япония, но там технологиите  се използват с цел разтоварване на градската среда, а не документални измами.

Според проекто- наредбата „в  нови сгради се изграждат АПС с независимо ползване. Изграждането на АПС със зависимо ползване се допуска само при оптимизиране на паркирането в собствен гараж или паркомясто, с оглед свободен достъп до автомобилите.” Това означава, че собственик , закупил паркомясто, ще може да постави автоматична платформа , но това няма да удвои броя паркоместа.

В същото време обаче наредбата разрешаване монтиране на наземни АПС, което може да превърне пространствата около жилищните сгради в многоетажни паркинги. 

Промените трябва да влезе в сила от 1 юни 2022 г. това означава, че в следващите 6 месеца много инвеститори ще  побързат да внесат проектите си по старите правила, за да могат да си спестят допълнителни инвестиции.  Това, разбира се, ще натовари още повече градската среда. Която, обаче, очевидно не е важен фактор, за строителите.