Всеки от нас би си задал въпроса каква може да бъде причината, за да замине човек в една толкова далечна държава като Мексико? Е отговорите биха могли да са няколко на брой, но всички те сe въртят около... Любовта! 

Тя е нещото, което хората най-често асоциират с представата за щастие, и което придава смисъл на живота. Именно любовта отвежда пловдивчанката Цветелина Кулина в Мексико Сити, на почти 12 000 км от родината, където прекарва 12 години от живота си.

Още щом стъпва в страната на Маите, Цвети усеща латинската кръв във вените си, а позитивността на хората е нещото, което я кара да остане.

Tя е на 35 години и е завършила EГ "Иван Вазов" в Пловдив, а след това испанска филология в Софийския университет. Владеенето на език допълнително улеснява развитието на младата пловдивчанка в екзотичната страна.

Множество запознанства, добри приятели, пътувания и положителни емоции съпътстват пребиваването и в Мексико.

"България винаги ми е липсвала, но имах възможността да се прибирам доста често - поне два пъти в годината. Ако нямах възможността да пътувам, за да видя близките си, предполагам, че нямаше да мога да издържа" - споделя пловдивчанката.

В Мексико Сити Цветелина сменя няколко работни позиции, докато накрая не открива нещото, което я кара да се чувства добре в кожата си и да бъде себе си, а именно - пилатес реформър, който практикува от 7 години.

В началото спортува за лично удоволствие, а след това се записва и на професионално обучение в акро студио, създадено от канадци, което поставя основите и в практикуването на съвременен пилатес. Не след дълго започва да води тренировки, което и доставя не само удоволствие, но и личностно развитие. 

Спонтанно решение и хъс за собствен бизнес я връщат отново в родния Пловдив, където въпреки спънките успява да открие студио по пилатес реформър. То носи името Mindset Pilates Reformer и се намира на ул. "Славянска" 51.

Ето какво още разказа за живота си в Мексико и ползите от практикуването на пилатес реформър в интервю за Trafficnews Цветелина Кулина:

- Как взе решението да заминеш за Мексико? Трудно ли ти беше в началото и то толкова далеч от родината?

- Да, определено в началото ми беше трудно, но повече ми беше интересно, защото това е един свят, който е тотално различен. Там в Мексико и тук в България – това са две реалности, които нямат нищо общо помежду си. Хората там са страхотни – страшно приветливи, гостоприемни, искрени и не лицемерно усмихнати. Toва всъщност е нещото, което ме накара да остана толкова дълго време в тази държава.

Столицата е прекрасна, защото почти през цялата година е 25 градуса. Храната също е божествено вкусна, неслучайно Мексико се нарежда на второ място в световните класации по гастрономия. Там всичко е супер екзотично! Спомням си дори, че в началото имах проблеми със стомаха, защото бях прекалено лакома и пиех по 2-3 литра фрешове от екзотични плодове. 

С една дума – усетих Мексико като моето място! Дори баща ми често се шегуваше, че възприемам страната като втора родина, а аз му отговарях „Не като втора тате, а като първа!”. Хората там са някак по-весели, знаят как да се забавляват и не се оплакват, а аз смятам, че именно това е начина да привличаме положителното към себе си.

- Ти говориш с такава любов за Мексико, но нека не забравяме, че това е една опасна страна. Не те ли беше страх?

- Всички ми задават този въпрос…, но истината е, че никога не съм се страхувала. Единствено съм спазвала препоръките на местните, като например прозорците на колата ми винаги да са вдигнати до горе и да не ги смъквам, защото на някой светофар евентуално може да се случи нещо. Всичко това обаче аз приемах като предпазна мярка. Лично на мен, слава Богу, нищо не ми се е случвало, но близки приятели са преживявали някои неприятни ситуации.

- Колко и какви работни места си сменила?

- Стремях се да работя на места, на които да се чувствам комфортно. Разбира се, от голяма важност беше и заплащането, за да мога да водя един нормален живот без лишения. Започнах като рецепционистка в един хотел, но това беше просто, за да имам някаква работа. Малко по-късно напуснах и станах промоутърка на алкохол и цигари, а предвид факта, че съм завършила испанска филология, нямах проблем с общуването и езика, което бе огромен плюс за мен. Работейки в тази сфера се чувствах добре, беше ми много забавно, защото както казах, мексиканците имат страхотно чувство за хумор. Благодарение на промоутърството натрупах страшно много контакти, запознах се с много хора – аржентинци, колумбийци, венецуелци…. Като темперамент обаче със сигурност най-много ми допаднаха аржентинците, тъй като се доближава до нашия.

Единственият минус на тази работа бяха късните смени – 3 часа през нощта е опасно време за само момиче в Мексико сити. Приятелките ми винаги ме предупреждаваха – „Ако някой ти излезе на улицата и те спира, по-добре да го блъснеш, отколкото да спреш!”. Законите по пътищата също ми бяха малко объркани, но се свиква. Истината е, че животът там отнема много време и за да стигнеш до работата си трябва да пътуваш близо три часа, а когато вали дори четири. И след това… още толкова, за да се прибереш вкъщи. В Мексико не всички имат възможност да си вземат квартира в центъра или близо до мястото, където живеят.. Все пак това е страна с население от 23 млн. души!

След това започнах работа във фабрика на компания, която се занимава с текстил. Пътувах до различни щати на Мексико, за да продавам платове, била съм част от много изложения, панаири. Беше интересно! Започнахме да правим държавни поръчки, като дори съм работила с военните. Между другото винаги съм се чувствала много добре, когато работя с мъже, но пък ето, че сега животът ми тук в България тотално се преобърна и професията ми е свързана главно с работа с жени.

- А имаше ли приятели българи в Мексико?

- Ако трябва да съм честна не се събирах с българи, тъй като те сякаш се отнасяха с леко пренебрежение към мексиканците. Събираха се на групички и това не ми допадаше. В Мексико са изключително гостоприемни към всички чужденци и в сравнение с други държави, дори ги издигат на пиедестал, мислят ги за по-умни, по-кадърни и т.н.  

- Скъп ли е животът там?

- В Мексико може да живееш както с малко, така и с много. Зависи от желанията на човек. Там може да се храниш в ресторант на световно ниво, в пъти по скъп от тези в Щатите да речем, но може да си купиш и храна от пазара, която не само, че е евтина, но и качествена. Плодовете и зеленчуците им са тяхна продукция и винаги са много свежи и вкусни.

- Като жена... няма как да не попитаме и какво е мнението ти за мексиканските мъже?

- Много е лесно за една българка да си намери мексиканско гадже. И то какво! Буквално ще я гледа в очите и ще я носи на ръце. Мексиканеца е страхотен кавалер, във всяко едно отношение!

- А кога се зароди любовта ти към спорта?

- Винаги съм обичала да спортувам, но дълго време не успях да открия „моята дисциплина”. Пробвала съм бокс, фитнес, катерене  и какво ли не, но чувствах дискомфорт, а истината е, че аз съм много деликатна. Така, до момента, в който една приятелка българка ме попита „А защо не пробваш пилатес?” Веднага потърсих къде мога да ходя на такива тренировки и за мое учудване открих, че пилатес може да се практикува на реформър. Това е легло, което е много по-щадящо ставите и сухижилията. Започнах да посещавам редовно едно близко студио… и открих, че това е моят спорт. И така вече 7 години!

Преминах професионално обучение, на което завърших курс по анатомия, след това по реформър, мап и такъв, за хора със специални нужди. Сега се сбъдна и мечтата ми - отворих собствено студио по пилатес в Пловдив, което нарекох Mindset Pilates Reformer и амбициите ми не свършват до тук.

- Каква е разликата между обикновения пилатес и този с реформър? 

- Със съпротивата, която се оказва при ползването на пружините на реформъра, ефективността на транировката е много по-голямата, отколкото изпълняването на упражненията само от тялото, без напрежение. Обхвата на движенията е много по-широк при ползването на реформър. Уредът е полезен за хора с наранявания, защото предлага различна степен на интензитет на съпротивление и може да се регулира според възможностите.

Пилатесът на реформър е съчетание между каланетика, балет и йога. Той издължава мускулите, за разлика от другите спортове, при които се правят мускули. При практикуването на пилатес разтеж! Буквално човек може да стане по-висок с няколко см.

-  Кога ефекта от практикуване на пилатес на реформър става видим?

- Зависи колко редовно ходите на тренировка. При мен разликата се усети след 1 месец редовни посещения.

Джоузеф Пилатес казва: „След 10 тренировки ще усетите разлика, след 20 ще почувствате, а след 30 ще се види.”

Пилатес на реформър действа добре не само физически, но и ментално. Аз буквално се влюбих в това легло. Физически усетих мускулите си укрепнали, с баланс и контрол, а преди това координацията ми беше нула.

Упражненията и сериите са разнообразни, а след тренировка човек се чувства така, сякаш лети... Пилатес е подходящ и за хора с проблеми, с травми, с постоперативни интервенции и дори множествена склероза, тъй като допринася за по-бързото възстановяване. Препоръчителен е и за бременни жени.

От съществено значение е правилното дишане и това да останем съсредоточени, правейки упражненията. Много често хората ми задават въпроса дали ще отслабнат… практикувайки пилатес реформър няма да отслабнете! За да се случи това, както е и при всеки друг спорт, е важно да се наблегне и на правилното хранене.

Самите движения при пилатес на реформър обаче са прекрасни, защото помагат да няма дисбаланс в тялото, правят те гъвкав и натоварват различни мускулни групи едновременно. Упражненията се правят много плавно, а тренировката продължава най много час.

Харесва ми, когато хората усещат ефекта, който не след дълго става и видим. Това ги кара да се чувстват мотивирани и ги връща отново в студиото.

- Защо реши да отвориш студио тук в Пловдив, а не в Мексико?

- Това е добър въпрос, на който и аз нямам отговор. Като се замисля, там дори щеше да ми е по-лесно, тъй като в България човек се сблъсква с много повече изисквания, разходи, такси и т.н.

Въпреки това не съжалявам за решението си и не се притеснявам, защото вярвам, че нещата ще се случат и дори вече се случват. За Пловдив и България този вид спорт е нещо по-ново и мисля, че интереса ще нараства с всеки изминал ден. Щастлива съм, че го направих на родна земя и с мен са хората, които винаги са ме подкрепяли – семейството ми и приятелите. Имам амбициите да отворя още няколко студиа, и то не само в Пловдив.

- Но каза, че чувстваш Мексико като своята родина, не ти ли беше трудно да вземеш решението след 12 години да си тръгнеш оттам.

- Не знам какво ще се случи с Мексико, аз съм оставила вратите си отворени. Просто така го усетих!

- Какъв беше животът там по време на пандемията от коронавируса?

- Може да прозвучи странно, но беше много приятен! Работих онлайн, отделях време за себе си и научих много български хора. Сега, преди седмица, посетих и Фолклорния събор на Лаута, където успях да практикувам наученото. Плаках и танцувах!

Не успях обаче да предам това на приятелите си в Мексико, те повече харесват… Азис! Може би ритъмът на поп-фолк музиката се доближава повече до регетона и затова са пристрастни.

Относно пандемията – параноя все още има. Хората дори се пазят много повече, отколкото тук. В Мексико нещата се позабавиха малко – докато България беше под карантина, там все още всички живееха нормално и след това дойде моментът, в който изведнъж всичко затвори врати. Настана паника, хората не излизаха от домовете си и спазваха стриктно мерките. И все продължават да го правят! 

- Как би се описала с три думи?

- Стремя се към упоритост, постоянство и позитивизъм.

- Какво е първото нещо, което правиш щом се събудиш от сън?

- Топля си вода и я изпивам, това е много полезно за стомаха и събужда всички органи. Понякога добавям и съвсем малко лимон.

- Ти каза, че си пътувала много! Кои други дестинации си посетила?

- Фаворит ми е Ню Йорк – това е любимият ми град. Била съм в Колумбия, Коста Рика, Аржентина, Перу, Хонг Конг, Сингапур и няколко страни в Европа.

- Как си представяш бъдещето?

- Искам пилатес реформър да продължава да присъства в рутината ми. Искам да пътувам и да продължавам да се срещам позитивни хора, точно такива, каквито идват в моето студио.