Министерството на здравеопазването обяви 39 места за лекари специализанти по „Обща медицина“ в Пловдивска област. Обучението е изцяло финансирано от държавата, а интересът към специалността в региона се оказва изключително висок.

По данни от миналата година около 600 лекари в страната специализират „Обща медицина“, което представлява близо 17–18% от всички специализанти. Това показва, че все повече общопрактикуващи лекари разкриват обучителни практики. Пред TrafficNews председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пловдив д-р Костадин Сотиров обясни, че преди години именно това е било един от най-сериозните проблеми в системата.

„Имаше период, в който беше изключително трудно да разкриеш обучителна практика и да поемеш специализанти. Административните процедури бяха тежки, а финансовата тежест падаше изцяло върху обучаващия лекар“, посочи д-р Сотиров. По думите му, тогава лекарите е трябвало да отделят време за обучение за сметка на работата с пациенти, което водело до по-ниски приходи от Здравната каса, а в същото време те сами поемали и заплатите на специализантите. Това естествено е отказвало много медици да се включат в обучителния процес.

Промяната настъпва преди около осем години, когато програмата е реформирана и Министерството на здравеопазването започва да финансира както обучителните практики, така и възнагражденията на специализантите. „Тогава много колеги отвориха такива практики и затова днес има обявени места. Интерес към нашата специалност винаги е имало – тя е перспективна и изключително важна за здравната система“, подчерта д-р Сотиров.

Той допълни, че към „Обща медицина“ се насочват не само млади лекари, но и медици от други специалности, които решават да се преквалифицират. Според него българските общопрактикуващи лекари са сред водещите в Европа, особено в сферата на профилактиката. „Други европейски държави следят какво правим и се опитват да прилагат подобни модели“, каза още той.

В Пловдивска област като цяло няма недостиг на общопрактикуващи лекари. Проблемите обаче се появяват в по-изолирани населени места, където броят на пациентите е малък или голяма част от тях са неосигурени и неплатежоспособни. В такива райони една лекарска практика трудно може да се издържа. Допълнително напрежение създава и отношението на местната администрация, която на места поставя високи изисквания, без да предлага реална подкрепа.

„Имало е случаи, в които от лекарите се очаква да работят без пари, а това е невъзможно – ние сме на самоиздръжка“, коментира д-р Сотиров. Той даде пример с община Карлово, където по време на пандемията от COVID-19 са били увеличени наемите за лекарски практики и са създавани административни пречки, което е довело до отлив на медици към други градове.

Според председателя на сдружението именно местната власт в отдалечените райони трябва да създава по-благоприятни условия – чрез по-ниски наеми, административна подкрепа и стимули, за да могат лекарите да разкриват практики и да останат да работят там. Само така може да се гарантира устойчив достъп до първична медицинска помощ за хората в по-малките и отдалечени населени места.