Швейцарският физик Карл Александър Мюлер, който през 1987 г. печели Нобеловата награда за работата си върху високотемпературната свръхпроводимост, е починал на 95-годишна възраст, предаде Франс прес.

Той е издъхнал на 9 януари според съобщение на неговите близки и изследователската му лаборатория, цитирано от швейцарската агенция А Те Ес (ATS). 

Изследователят, който е роден в Базел и е преподавал в Цюрихския университет, "заспа спокойно, след като изживя последния си отрязък от живота си с постоянство и оптимизъм", пише семейството.

Карл Александър Мюлер е удостоен с Нобелова награда за физика през 1987 г. заедно с германеца Георг Беднорц, с когото работи в изследователската лаборатория "Ай Би Ем Рисърч" (IBM Research) в Цюрих, "за важния им пробив в откриването на свръхпроводимостта в керамичните материали".

Едно от най-впечатляващите явления във физиката, свръхпроводимостта - способността да се провежда електрически ток без никакво съпротивление, е известна от 1911 г. Тогава нидерландският физик Хейке Камерлинг Онес открива, че живачна нишка, охладена в течен хелий, провежда ток безкрайно по-добре при температура около -270 градуса Целзий.

Първоначално ограничена до температури под -250 градуса Целзий, свръхпроводимостта придобива нов тласък с откриването през 1986 г. от Мюлер и Беднорц на нови материали, медни оксиди или купрати, които са свръхпроводими при -238 градуса Целзий. Именно този пробив им носи Нобелова награда за физика само една година по-късно.

"1986 г. беше вълнуваща година за науката в Цюрих. Всичко започна с една на пръв поглед пресилена идея, която Мюлер, тогава изследовател в Ай Би Ем и професор в Цюрихския университет, предложи на конференция в Сицилия", казаха от учебното заведение на сайта си след съобщението за смъртта му.

Днес свръхпроводимостта има многобройни приложения: влакове с магнитна левитация, магнитно-резонансна томография, ускорители на частици, електроцентрали и други, пише БТА.