На 1 декември отбелязваме Световния ден за борба със СПИН. Мотото на кампанията тази година е "Промените се правят от общностите". По данни на Глобалната програма по СПИН близо 38 милиона души в цял свят живеят с ХИВ/СПИН, като само през 2018 г. броят на новите случаи е 1.7 милиона. Повече от половината от всички нови инфекции са сред уязвими групи и техните партньори. До края на 2018 г. близо 24 милиона лица, живеещи с ХИВ/СПИН, са получили лечение.
По този повод от Националната пациентска огранизация излязоха с отворено писмо до българските лекари и медицински работници.
Близо 30 години след откриването на вируса, благодарение на антиретровирусната терапия за ХИВ, ние сме свидетели на огромен напредък и успех в контролирането и трайното потискане на вирусната активност. На практика инфекцията, считана за смъртна присъда, се превърна в хронично заболяване, с което пациентите живеят и имат нормална продължителност на живота - до 50 години след инфектирането, информират от организацията.
Ако пациент приема антиретровирусната си терапия и достигне до под 40 копия на вируса в милилитър кръв, то той не може да предаде ХИВ по време на незащитен сексуален контакт или на манипулации с кръв, както и може да има здрави, неинфектирани деца, категорични са от НПО-то.
По думите им сериозен проблем остава достъпът на пациентите с ХИВ до медицинска помощ извън рамките на вирусологичното проследяване. За съжаление не са единични случаите, в които на пациенти с диабет, онкологични заболявания, кардиологични проблеми се отказва директно или мълчаливо нужното лечение или хирургична интервенция заради ХИВ. Тези пациенти биват насочвани към отделенията за контрол на ХИВ, без това да е необходимо. Ставали сме свидетели как пациент с ХИВ е насочен за гипсиране на счупен крак към инфекциозната болница в София, без значение, че това не е от компетенциите на вирусолозите, продължава отвореното писмо.
Тази стигма убива хората. Незнанието убива пациентите. По този начин млади, работоспособни българи загиват не в следствие на ХИВ/ СПИН, а на друг здравословен проблем, чието лечение, дори в условия на спешност, бива отказвано. Зад този отказ ние виждаме обоснования страх на медицинския персонал от заразяване. Страх, който се дължи на липсата на информация. А науката е категорична – трайната вирусна супресия води до това пациентите да не могат да предават вируса.
Като организация, която защитава правата на пациентите, ние вярваме, че за европейска страна с добри медицински специалисти, персистирането на такъв проблем в 21 век и липсата на информация сред лекарите, медицинските сестри, студентите – бъдещи лекари и здравните специалисти изобщо, е повече от тревожно. Уви, няма друго заболяване, към което да има такава стигма и неразбиране, категорични са от организацията.
"Затова бихме искали да Ви информираме, че единственото, което е необходимо да се прави, когато се лекува пациент с ХИВ, е да се спазват правилата за безопасност на работа, които са валидни за всички пациенти, независимо от техния ХИВ статус. Тоест на всеки пациент да се гледа като на рисков и да се ползват ръкавици, маски, очила и други средства за лична безопасност. Уважаеми колеги, държавата е осигурила безплатно лечение и отделения за контрол на вируса, но не може да се справи със стигмата и неприемането, неразбирането и липсата на емпатия от страна на здравни работници към пациенти с ХИВ. Това е обща задача, за която всички сме отговорни. Ние оставаме на разположение да обучаваме, консултираме и информираме всеки заинтересован, за да спасяваме живота. Което е основно призвание на всички, ангажирани със здравеопазването", завършва писмото.
Още от категорията
Виж всички
Отбелязваме Световния ден за превенция на самоубийствата
Как мозъкът на майката се променя по време на бременност?