Натали Тронсън, невролог в Мичиганския университет, каза, че ефектите на SARS-COV-2 върху мозъка в някои случаи са едно от най-сериозните последствия от болестта.

По този начин, дългосрочните ефекти върху мозъка, причинени от болестта, включват миалгичен енцефаломиелит (или синдром на хронична умора) и синдром на Гилен-Баре. Последното е бързо прогресираща автоимунна лезия на периферната нервна система.

Такива последствия са причинени както от директна вирусна инфекция на мозъчната тъкан, така и от влиянието на вируса чрез инфекция на епителни клетки, имунната система, което допринася за трайни неврологични промени след COVID-19.

Дългосрочните промени в мозъка в резултат на заболяването, наред с други неща, могат да бъдат свързани с повишен риск от свързан с възрастта когнитивен спад и болестта на Алцхаймер. Разрушителните ефекти на невроимунните клетки и възпалителните сигнали могат да доведат до необратимо увреждане на паметта. Това може да се случи поради сериозно увреждане на невронните връзки или на самите неврони, както и поради по-фини промени във функционирането на невроните, отбеляза неврологът.

Рано е да се твърди, че коронавирусът допринася за развитието на болестта на Алцхаймер, каза тя.

„Ще минат много години, преди да разберем това. Но този риск може да бъде zначително намален чрез превенция и лечение на COVID-19, което включва употребата на лекарства, които потискат свръхактивирането на имунната система и възпалението, казва Тронсън.

Специалистът обясни, че много от симптомите, приписвани на инфекцията, всъщност са свързани с защитните реакции на имунната система. Например хремата не е директният ефект на вируса, а резултат от реакцията на имунната система към него. Неразположението, умората и треската също са причинени от активирането на специализирани имунни клетки в мозъка.