Медицински колцентър приема обаждания на пациенти от цяла България 24 часа в денонощието. Чрез него може да се записва както час за преглед, така и да се обработват неотложни случаи, които се насочват към подходящ медицински център. Услугата се ползва от близо 50 лични лекари и болници у нас.

Това стана ясно на форум, организиран от Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването. Той се проведе в рамките на седмицата „Иновации за здраве“. Инициативата е на посолството на Швейцария у нас и Българо-швейцарската търговска камара и бе под патронажа на Мюриел Берсе Коен, посланик на Швейцария.

Целта на форума бе да очертае пред лекарите, бизнеса, неправителствения сектор и държавата проблемите пред е-здравеопозването и да покаже добри е-решения.

Събитието на новосъздадения дигитален клъстер събра над 43 лектори в шест отделни панела и аудитория от 350 човека. Представители на държавните институции, посолства, пациентски и медицински организации, медицински лица, директори на лечебни заведения, предприемачи, иноватори и лидери в дигитализацията на здравеопазването в България, както и още много заинтересовани страни в сектора участваха в събитието.

 Ще има все по-голямо търсене на дигитални решения, които да осигуряват достъп на лекари, пациенти и техните семейства до актуална информация в реално време, заяви Росен Русинов от клъстера.

Друга онлайн услуга за две години е помогнала на 200 000 пациенти в цял свят да намерят своята терапия.  

Платформа за онлайн запазване на час пък се използва от 1300 лекари и е с една четвърт милион потребители. 160 000 от тях са намерили своя нов лекар чрез нея. Създателите изчисляват, че 850-те хиляди онлайн резервации са спестили 2 години от живота на лекарите и пациентите. 50% от записаните часове за преглед са направени през мобилен телефон. 

Според д-р Бранимир Радуилов, макар медицината да е сравнително трудно поддаващ се на иновации сектор, все повече данни свързват лекарите с пациентите. Той цитира Eurohealth Customer Index, според който България заема 31-во от общо 35 места по ниво на дигитализация. В същото време само за 1 година Сърбия се е изкачила до 18 място в международната класация, а Македония – от 27-мо до 16-то, защото са въвели електронно записване на часове и други важни е-услуги.  

„Българското здавеопознаве ще върви напред, когато бъде изградена единна национална информационна система, в която различните подсистеми работят в синхрон“, заяви Даниела Дариткова от Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Тя определи въвеждането на електронен болничен лист като успех, а успоредното съхраняване на някои видове информацията на хартиен носител - като „дигитализация по български“.

За д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация най-важното при изграждането на тази единна информационна система са потребностите на пациентите и на лекарите.  

Според д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз, дигитализацията е пътят, по които лекарите ще могат да заслужат доверието на пациентите, които са ги избрали, предлагайки им алтернативен и лесен достъп до второ мнение в случай на колебание от тяхна страна.

„Вярваме, че пътят към по-добро лечение, достъп и правилно управлението и опазване на здравето минава през дигитализацията и работата с данни в сектора. Форумът имаше за цел да представи пред широката общественост една вече бързо развиващата се здравна екосистема, която отговаря на нуждите на всички заинтересовани страни в сектора и поставя пациента във фокуса на всички процеси. Защото когато става дума за лечение, пациентите трябва да имат достъп до най-добрите постижения в областта на иновациите, а технологиите вече могат да им дадат най-доброто и в България“, коментира изпълнителния директор на клъстера д-р Мира Ганова.