Забелязвате ли колко често напоследък, хората се оплакват от страховити неврози, паникатаки, постоянна тревожност, безсъние, нервност и т.н.

В кабинета си все по-често чувам : „Не мога да спя! „; „Нервен съм много“;“ Страхувам се да излизам навън сред хората! „: „Страх ме е от смъртта! „ ;“Страх ме е да живея! „

Толкова много страх, толкова много „не мога да се справя“, и толкова много тъга. Питал ли си се някога от къде идва всичко това? Защото често тези чувства и емоции са някак необясними. Настроенията са колебливи. Ту си щастлив, след малко подтиснат. Хем искаш да живееш на максимални обороти, ала толкова се страхуваш, че застиваш и нищо не можеш да направиш. Всичко това е сякаш някакъв безкраен кошмар, от който не можеш да се събудиш.

Причината за всичко това е една. Някъде по пътя си спрял да ‘чуваш’ душата си.. Започнал си да се насилваш да харесваш хора и ситуации, които никак не са твои. Започнал си все по-често да казваш „Да“, а сърцето ти е крещяло „Не! „. Започнал си да позволяващ физически да се държат с теб така, както никога не си искал да го правят. Докато в един момент „чашата не е преляла. И душата ти е потънала в най-страшното мълчание. Със сигурност не си забелязал веднага тази тишина, но си усетил, че нещо вътре в теб зловещо се е пропукало. Но не си обърнал особено внимание. И така ден след ден, докато една сутрин, тръгвайки за работа започваш да усещаш силно сърцебиене, световъртеж и изтръпване на крайниците.

„Сигурно нещо кръвното“-заключваш на бързо и продължаваш. Докато след час вече положението изглежда друго. „Сигурно получавам удар, много ми е лошо, ще умра.„

Следва спешен кабинет, купища изследвания и заключение-Клинично здрав! Добре, ама от това не ти става по-добре. Задухът в гърците ти е все така силен, световъртежът също.  Мъките продължават. Още изследвания и на всяко заключение „Клинично здрав! „ през цялото това време не си усетил как си започнал да ограничаващ живота си до симптомите на тялото си. Вече не ходиш на много масови събития, избягваш талпите, носиш лекарства в себе си.. Поглеждаш се отстрани си казваш: „Това не съм аз! „

Така е! Това не си ти! Ти си се отдалечил толкова много от „дома си „, че си забравил кой си. А домът в действителност е твоята душа.

И започва обратното броене. Да си спомниш кога за последно каза това, което чувстваш и мислиш в действителност. Кога за последно беше сам, в тишината на природата и чуваше какво ти казва душата ти. Връзката с душата, напомня на връзката между сърцето и главната артерия. Ако главната артерия има дефект, то сърцето  не може да работи и извърши своите функции. Именно за това възстановяването на баланса много напомня на трудна сърдечна операция. Един път, в който отново ще се учиш да ходиш, да обичаш и уважава себе си. Терапията преминава през много спадове и върхове, много критични моменти, защото истината ще боли, но в същината си това е един неспирен път , който ще извървиш към себе  си.

Най-важното е никога да не забравяш, че най-тъмно и най-страшно винаги е точно преди слънцето да се покаже.. Колкото и страшно да е точно сега, след миг, през пукнатините на душата ти ще проникне светлина, която ще даде нова надежда на новото утро! Не се предавай. И това ще мине!

Студиото за психично здраве на терапевта Стефка Петкова в град Пловдив се намира на улица "Константин Геров" 10.

Телефон за контакти: 0887492930