Всяка година на 31 май се отбелязва Световният ден без тютюнев дим – инициатива на Световната здравна организация, насочена към повишаване на информираността за вредата от тютюна и насърчаване на ефективни политики за ограничаването му. Кампанията тази година е под мотото „Примамливи продукти. Скрити намерения. Разкриване на опасностите“ и акцентира върху начините, по които никотиновите продукти чрез дизайна, ароматите и маркетинга си привличат деца и младежи.

По темата TrafficNews разговаря с д-р Елена Ходжева – специалист по пневмология и фтизиатрия. Тя е част от екипа на Клиниката по пулмология към УМБАЛ „Свети Георги“, активен участник в редица национални и международни форуми и член на Европейското респираторно общество.

– Д-р Ходжева, вече повече от десетилетие действа забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. Доведе ли тази мярка до очакваните резултати според Вашите наблюдения?

– Това е много актуален въпрос. Законът влезе в сила на 1 юни 2012 г. и обхваща редица обществени места – заведения, офиси, училища, спортни съоръжения. На много места действително се спазва. В кина, театри, големи ресторанти и административни сгради почти не се пуши. Там клиентите не са намалели, а и непушачите са защитени. Но в по-малки квартални заведения и барове все още се нарушава забраната. Законът е важен и защото защитава и служителите в тези места. Дори и да не пушат, те ежедневно са изложени на дим. За съжаление, България продължава да е сред водещите държави в Европа по брой пушачи – и сред възрастните, и сред децата. Така че въпреки усилията, контролът остава предизвикателство.

– Изместиха ли електронните цигари традиционните? Вярно ли е, че са по-малко вредни?

– Нямаме точни данни за България, но се вижда ръст в употребата на електронни цигари, включително бездимни устройства. Все пак традиционните цигари продължават да доминират. Електронните цигари често се рекламират като по-безопасна алтернатива, но това е подвеждащо. Неблагоприятните ефекти от тях може да се проявят след години, както при обикновените цигари. Те привличат най-вече млади хора, защото се възприемат като модерни. Има данни от Великобритания, че младежи, започнали с електронни цигари, по-късно преминават към традиционните. И обратното – някои пушачи преминават на електронни, мислейки, че вредата е по-малка. Към момента няма достатъчно доказателства за това. Важно е и че през февруари тази година у нас на първо четене беше приет законопроект за забрана на продажбата и рекламата на електронни цигари – включително и безникотиновите. Очакваме развитието му.

– Какви рискове има за пасивните пушачи?

– Пасивните пушачи са изложени на същите рискове, както активните. Често боледуват от инфекции на дихателните пътища, включително пневмонии. Засегнати са и от хронични заболявания като ХОББ и астма. Цигареният дим повишава риска от инфаркти и инсулти с 20–30%. В САЩ се съобщава за около 34 000 смъртни случая годишно при непушачи поради сърдечно-съдови заболявания. Рискът от рак на белия дроб също се повишава – с около 30%. Пасивното пушене е особено опасно за бременни жени и деца. Децата, изложени на дим, често имат забавено развитие на белия дроб, което води до проблеми в зряла възраст. Можем да кажем, че на всеки осем пушачи, починали от заболявания, свързани с тютюнопушенето, се пада поне един пасивен пушач със същия изход.

– На каква възраст са най-младите Ви пациенти, засегнати от тютюнопушене?

– Лекувам основно възрастни, но съм имала консултации и с деца на 12–13 години. Спомням си случай с момче, което тренираше футбол и пушеше. Майка му беше много притеснена, защото започнал да се задъхва по време на тренировки и тя се страхуваше, че развива астма. Такива случаи не са изолирани.

– Може ли организмът да се „изчисти“, ако човек спре цигарите? Колко време е нужно?

– Да, и то в различни етапи. Само 20 минути след последната цигара сърдечната честота и кръвното налягане започват да се нормализират. След 24 часа никотинът се изчиства от организма. До 48 часа нивата на въглероден окис спадат, а след три дни дишането се облекчава. За по-дългосрочни ползи обаче са нужни месеци и години. Кръвообращението се подобрява след около 12 седмици. Кашлицата и хриповете намаляват след 3–9 месеца. След година рискът от инфаркт намалява наполовина. Рискът от белодробен карцином се понижава с около 50% едва след 10 години, а за инсулт – след 15 години. Така че – ползите идват с времето, но са реални и значителни.

– Какво бихте казали по повод Световния ден без тютюнопушене?

– Това е момент за размисъл. За нас самите, за децата ни, за хората около нас. Тютюнопушенето носи само вреди – и за пушача, и за околните. Често човек осъзнава вредата едва когато вече е късно. Българите трудно приемаме забрани, особено наложени със закон, но в случая става дума не за ограничения, а за защита. Затова нека като общество бъдем по-отговорни към здравето си и към бъдещето на децата си.