Днес хората по света остават физически разделени и блокирани в домовете си от заплахата COVID-19, но епидемията колкото ги разделя, толкова и ги обединява. Поне по един не много приятен начин - много от тях изпитват ярки и причудливи „коронавирусни“ сънища.

Опитният американски експерт в областта на сънищата Лаури Льовенберг използва психологията, за да тълкува сънищата на хората и твърди, че стресът от изолирането у дома, тревогите в работата и отношенията, както и внезапната загуба на различни удобства, са предизвикали вълна от сюрреалистични нощни сънища, свързани с COVID-19. От началото на епидемията в САЩ тя споделя, че пощенската й кутия във Фейсбук е препълнена от притеснени от сънищата си хора.

Те не само съобщават за кошмарите си, а ги разказват в детайли, оприличавайки ги на „игрални филми“. От това, което Льовенберг споделя е, че много от допиталите се до нея имат кошмари, свързани с ръце – лющеща се, свличаща се кожа, страх да докоснат конкретно нещо или ужас, че ако докоснеш близък човек можеш да го убиеш.

И докато за мнозина тези COVID-19 сънища не са нищо повече от храна за разговори между приятели, за други последствията могат да бъдат сериозни. В мащабно проучване, д-р Дейърд Барет, психолог от Харвардския университет, събира хиляди изследвания на сънища от началото на коронавирусната инфекция.

„Анализирах сънищата на различни хора след 11 септември и сега виждам много подобни модели“, споделя тя. Здравните специалисти и работници на първа линия на епидемията са една от големите групи, които според д-р Барет са във фазата на остра травма. От наблюденията й става ясно, че най-честия кошмар, който ги спохожда е, че се грижат за пациент, за който носят лична отговорност, но се провалят.

Претоварените болнични отделения, недостигът на оборудване или повредите в оборудването са други често срещани теми на quarandreams. 

Психологическата травма вследствие на различни епидемии, с които се е срещало човечеството, е добре документирана. Световната здравна организация (СЗО) отбеляза, че епидемията от ебола през 2014-2016 г. в Западна Африка е доведла до „дълбоки психосоциални последици на индивидуално, общностно и международно ниво“.

Лорън Бейтман, хуманитарен работник в Гвинея по време на епидемията от Ебола, споделя след завръщането си в САЩ през 2014 г., за трудния си период. Нейната задача е била взискателна и мрачна - да събира данни за всички смъртни случаи и погребения, извършени в цялата страна.

Всичко това й носи безсъние, панически атаки и кошмари. Сега, докато продължава коронавирусната пандемия, Бейтман казва, че кошмарите й са се върнали. Разликата е, че в момента може да общува с много повече хора през социалните мрежи и да потърси съвет или помощ.