Една от големите улици в район „Южен“ в Пловдив се казва Даме Груев. Името му (за разлика от на други големи революционери) поне е познато. Но освен, че по навик се свързва с Гоце Делчев, образователната ни система е в дълг към този велик българин.

Дамян Груев е роден през 1871 в китното планинско село Смилево, в което през 1903 се разгаря пламъка на най-голямото българско въстание в историята.

Постъпва да учи в елитната Солунска българска мъжка гимназия, но свободолюбивият дух на младия смиленчанин го карат да се включи в ученически бунт, заради което е изключен. В това време сръбската пропаганда не спи и щедро харчи пари за съблазняване на млади и интелигентни българи. Дружеството „Свети Сава“ го изпраща да учи в Белград. Там младият Груев усеща подлостта на сръбската пропаганда и вместо да се продаде, той вдига бунт и напуска сръбското училище.

Осъзнал многото фронтове, на които българщината трябва да води борба, той дава началото на организираното революционно движение. На 23 октомври 1893 в Солун заедно с още петима българи: Христо Татарчев, Петър Попарсов, Андон Димитров, Христо Бартанджиев и Иван Хаджиниколов създава Българските македоно-одрински революционни комитети, организация, която през следващите десетилетия се разгръща и става могъщ защитник на българите под чужда власт. Междувременно, учителства, като по този начин възпитава младите българчета в любов към Родината и свободата. Именно като учител в Щип той се запознава с бъдещия ръководител на ВМОРО Гоце Делчев и го привлича в битката за Каузата.

Дамян Груев се включва в подготовката на Илиденснко-преображенското въстание, но оценява, че за да има успех, то трябва да бъде много добре подготовено и затова смята, че трябва да бъде отложено. Но тъй като е демократ по убеждения приема решенията на мнозинството и като част от щаба на въстанието (заедно с Борис Сарафов и Атанас Лозанчев)  ръководи съпротивата. След краха, той остава в Македония, сред тези, които е водил и, рискувайки живота си се захваща с трудната задача – да се пребори с разочарованието и да събуди огъня в гърдите на посърналите българи. И стъпка по стъпка, давайки личен пример и благодарение на природния си гений той успява. Старите комитети един по един започват да се възраждат и скоро на територията на Македония изгрява плетеницата на възкръсналата българска организация.

Междувременно враговете на българщината не спят и през левичарите в Организацията, в нея започват да се просмукват разрушителни тенденции, които се концентрират около противоречивата личност на Яне Сандански. Геният на Дамян Груев успява да отблъсне много от опитите за зараждане на конфликт вътре в самата организация, въпреки че левичарите успяват да вземат превес в нея. Като междувременно не забравя и работата „на терен“. През декември 1906 той влиза в Македония на чело на чета, но попада на засада и на 23 декември е убит.

Смъртта му нанася тежък удар върху българщината, а и днес в Македония „историците“ се гаврят с паметта му, като се опитват да го представят като небългарин. Затова в заключение ще припомним неговите думи, които са шамар в лицето на пропагандата

“Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тая цел.“

Мястото на Дамян Груев в българската история е непосредствено до това на Левски, но, за съжаление, този велик българин, както и много от неговите другари като Гоце Делчев са недостатъчно известни. А други като Тодор Александров, Васил Чекаларов и десетки други са буквално избягвани от учебниците по история. Като за сметка на това на поколенията се пробутват за герои противоречиви личности като Яне Сандански и Александър Протогеров, които макар и борили се в определен етап за България, са останали в историята с големите поражения, които са нанесли на българщината.
Затова и личността на Дамян Груев е повод да си припомним за героизма на забравените герои, но и да отговорим на тези, които десетилетия наред ни лъгаха, а сега се борят за правото и следващото поколение да не знае за великите българи.

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.