Първата асоциация на пловдивчани с Бунарджика е паметникът на Альоша. Въпреки историческите противоречия високата 108 метра статуя продължава да бъде един от символите на града. Историята на тепето обаче се простира далеч преди руския войник. Вторият по големина хълм в града е пропит с хиляди истории, съдби и спомени от различни епохи.

С няколко снимки ще ви върнем назад във времето, когато Пловдив съвсем не изглежда по начина, по който го познаваме днес! Вижте Бунарджика такъв, какъвто малцина го помнят.

Вляво на снимката се вижда част от Марково тепе, където се събира с Бунарджика. Сега от там минава улица "Гладстон":

По източните склонове на Бунарджика е имало само турски гробища. Преди това там е имало римски некрополи, храмове, но мястото е било извън града. Постепенно започва да се заселва след 1900 г. и към 1930 г. започва да се оформя като квартал. Според пловдичвчани кварталът Гюл Бахча в подножието на източните склонове на Бунарджика започва да се оформя между 1910-1915 година. А към 1920 година вече си е бил оформен квартал. 
 

Каскадите и водните огледала, 40-те години на ХХ век

 

Строежът на сградата на "Търговската индустриална камара" - днес Търговска гимназия (1925 до 1927)

Каменната фабрика "Изида" - изяла голяма част от пловдивските тепета

 

Общинският бюфет на Бунарджика - 30-те години на ХХ век, по-късно превърнат в дискотека "Дружба"

Къща на ул. "Г. Вайганд" (пресечка на бул. "Руски") срещу детската площадка на Бунарджика. Около 1930 г.

Снимки: Ретро Пловдивъ

Още новини четете ТУК

TNS.bg