Предложението на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, която поиска горна граница на обезщетенията, изплащани при смърт на роднина при катастрофа, продължават да бунят духовете в адвокатските и застрахователните среди.  Съпрузите, децата и родителите могат получават 20 000 лева еднократно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за смъртта на свой близък. Такава сума се предвижда и за човек, който живее на семейни начала с починалия, за осиновители и осиновени деца. Братът и сестрата може да получат 15 000 лева, а други лица, които са създали емоционални отношения с починалия по време на настъпване на непозволеното увреждане до 5000 лева по изключение. Не на последно място Стоянова предлага и таванът на обезщетенията да важи и за всички застрахователни събития, настъпили преди влизането в сила на измененията на Кодекса за застраховането. Според пловдивските адвокати Ганчо Толев и Павел Михайлов обаче тези предложения в Кодекса за застраховането противоречат на няколко европейски директиви. 

- Защо смятате, че предложението е в разрез с европейското законодателство?

- Моето мнение е, че предложените промени са не само е абсурдни, но и противоречат на няколко европейски директиви. Т.е. ако депутатите приемат промените излиза, че внесената поправка в Кодекса за застраховането е в разрез с евродирективите. Вносителят на промените показва, че изобщо не познава европейското законодателство.

 - На кои Директиви биха противоречили внесените предложения?

 - На член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година. Също така на член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 84/5/EИО на Съвета от 30 декември 1983 година, както и на член 1, първа алинея от Директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година. Ще Ви дам като пример Решение на Съда на Европейския съюз ситуиран в Люксембург. Интересен факт е съдия-докладчик по това дело е уважаваният български съдия Александър Арабаджиев, който по време на постановяване на решението изпълнява втория си мандат в горепосочения съд. Казусът е следният: Двамата родители на 11 годишно латвийско дете загиват в катастрофа през 2006 г. по това време в Латвийското законодателство съществува правна уредба, която определя лимит на обезщетенията при неимуществени вреди в размер на 100 лата, равняващи се на 240 лв. на човек. Настойникът от името на детето е завел дело за обезщетение от по 200 000 лата за преживените неимуществени вреди вследствие смъртта на родителите му в ПТП. Две инстанции на съда отхвърлят исковете докато делото не стига до върховния съд на Латвия, който от своя страна прави преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по отношение тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета, който е категоричен, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Директива 84/5.

 - А в какъв размер са сумите посочени в Директивата?

- Директива 84/5EИО на Съвета от 30 декември 1983 година определя всяка държава членка да изисква сумите, за които такава застраховка е задължителна, да бъдат поне в случай на телесни повреди, 350000 EUR, когато пострадалият е само един, а когато има повече пострадали при едно единствено застрахователно събитие, тази сума се умножава по броя на пострадалите лица. Т.е. Съдът стига до обоснования извод, че латвийското законодателство противоречи на правните норми на Европейския съюз, което е недопустимо. Недопустимо е в България, която е член на същия този съюз да бъдат предлагани изменения, които да поставят лимит на обезщетенията за неимуществени вреди на наследниците на починали при ПТП.

 - Застрахователите твърдят, че имат основания за тези изменения, тъй като е разширен кръга от лицата имащи право да получават обезщетения вследствие Тълкувателното решение на Върховния съд.

- Застрахователите в последните няколко дни се опитват много неумело да манипулират обществото. Тъй като същите тези застрахователи достатъчно дълго време обясняваха на българският потребител на застрахователни услуги, че цените по всички видове застраховки вкл. и застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите” следва да се хармонизира с европейските стандарти. Българинът се  съгласи и това е добре защото успяха да направят от българският потребител – европейски потребител. В следващият момент същите тези застрахователи „шоково” се опитват да му втълпяват, че ако не се постави лимит на обезщетенията, застраховката „Гражданска отговорност” би поскъпнала в пъти, което е абсолютно невярно. Самите те в безумната си конкуренция преди години намаляха изкуствено цените на застраховките с цел привличане на повече клиенти, като се стигна до абсурдни ситуации, в които заедно със застраховката предлагаха печени пилета или туба с вино. Загубата на родител, дете и съпруг е най-тежката загуба, която никога не може да бъде преодоляна. Това е една изключителна трагедия за хората, като обезщетение в какъвто и да е било размер не би се явило достатъчно, но поне същото би трябвало да е справедливо и определено на базата на конкретно сьществуващите факти, както и изследване в дълбочина на отношенията между тези възможно най-близки хора. При определяне размера на дължимите обезщетеня следва да бъде съобразена и съдебната практика и лимитите на отговорност за съответната година. Не е нормално ловци от чужбина да плащат по 20 000 лева за да отстрелят дивеч в България, а страданията на родителите за загиналото им дете в ПТП да бъдат оценени по същия начин. До там ли ще се стигне човешкия живот да бъде принизен и обезценен толкова недопустимо. Ще Ви дам още един пример: български ТИР се блъснал в 100 годишно дърво в Австрия, след което Застрахователната компания е изплатила 1 000 000 евро обезщетение за причинените вреди по застраховката „ГО”.

 - Има ли други неясноти около предвижданите промени?

- Разбира се, че има. Ако се въведе таванът на обезщетенията, то тогава пострадалите и увредените лица биха завели дела за обезщетение срещу виновния водач, който в случая ще отговаря с цялото си имущество. При подобен деликт виновните могат да останат дори без единственото си жилище, което в случая е секвистируемо. Наследниците също ще отговарят, ако наследодателят им виновен за ПТП почине. Ще отговарят и наследниците на наследници също. Получава се един омагьосан кръг в който могат да попаднат няколко поколения. Тук следва да си зададем обоснования въпрос: Защо хората да плащат Застраховка Гражданска отговорност, след като в действителност няма да са напълно застраховани, а само до определена сума, след което отговорността ще падне върху тях и техните наследници. Противоправно е и предложението таванът на обезщетенията да важи и за всички застрахователни събития, настъпили преди влизането в сила на измененията на Кодекса за застраховането. То е не само противоконституционно, но и ще доведе правния абсурд по вече заведените дела съдебните разноски да бъдат възлагани на наследниците на починалия при ПТП. Давам пример: Увредено лице по смисъла на Кодекс за застраховането вследствие на пътно-транспортно произшествие причинило смъртта на най-близкият му човек е завело дело срещу застрахователната компания за сумата от 200 000 лева. При завеждане на подобно дело, ако виновния водач, причинил ПТП не е осъден с влязла в сила присъда, всяко увреденото лице - ищец трябва да плати държавна такса в размер на 4 % от цената на иска. Освен това съдът определя съдебни разноски за всяка страна в зависимост от уважената част от иска за всяка една съдебна инстанция. Ако бъде въведен лимит съдът ще присъжда обезщетения в размер на максимум 20 000 лева на човек. В такъв случай почти изцяло разноските ще бъдат във вреда на увреденото лице, а това са държавната такса, адвокатските хонорари на пълномощниците на застрахователя, такси за експертизи и т.н. В крайна сметка може да се получи така, че пострадалите и увредените трябва да платят по-голяма сума за съдебни разноски от присъденото им обезщетение.

 - Как може да се намери решение на проблема?

- Като се напрявят верни изчисления и се въведе системата „Бонус-Малус” както е в повечето цивилизовани държави, което простичко казано означава следното: ако направиш нарушение на ЗДвП не само, че ще бъдеш санкционоран за извършеното нарушение, но и ще плащаш по-висока цена за Застраховка „ГО” на следващата година. При второ и при трето нарушение още по-висока цена. По този начин ще бъдат превъзпитани шофьорите и ще намалея ПТП-та. Тогава застрахователите ще плащат по-малко обезщетения.