Компанията Aptera, която иска да изкара на пазара захранвана със слънчева и електрическа енергия кола с пробег до 15000 км, получи 4 милиона долара инвестиции и над 7000 предварителни заявки.

Това е вторият опит на Aptera, която е създадена през 2006 г. с идеята да произведе изключително икономично возило с три колелета.  За съжаление, проектът не сработи, но миналата година Aptera пробва отново с подобрена версия на някогашния дизайн.

Поне на хартия той обещава 1500 км пробег благодарение на изключително леката конструкция, коефициент на триене само от 0.13 и наличието на три колела.

При такава базова ефективност, колата на Aptera може да постигне до 500 км пробег с относително малка батерия, което позволява началната цена на колата да е само 25 900 долара, съобщава Hicomm. Ако искате батерия за пробег до 800 км цената става 29 800. Такава за 1200 км ще ви струва 34 600 долара, а за 1500 км – 44 900 долара.

Другата важна особеност на дизайна е опцията за вградени в корпуса соларни клетки., които да генерират електричество, достатъчно за още 25 до 60 км на ден според конфигурацията.

Няколко месеца след анонса, Aptera вече е събрала 4 милиона долара инвестиции – сума, която не е много за автобизнеса и определено няма да стигне за масово производство, но е начало.  7000 души пък са оставили 100 долара депозит за колата. Aptera се надява да започне доставките още тази година, но това все още изглежда оптимистично.

За съжаление за подобен тип триколесни автомобили историята носи тежък отпечатък. Скандалът "Дейл" е точно такъв пример. 

В историята на световното автомобилостроене има един екземпляр, който ясно се отделя от останалите превоздни средства на три колелета. Всички коли са еднакви - каросерия, колела и двигател. При Dale обаче има едно "НО", тъй като този автомобил никога не е съществувал.

Историята е започва през 1975, когато някоя си Елизабет Карлмайкъл успява да убеди група инвеститори да вложат повече от 2 млн. долара в проекта Dale. Той представлява създаването на триколесен суперавтомобил, който да харчи едва 3 л/100 км. Мадам Карлмайкъл избира идеалното време за осъществяне на проекта - Америка все още не се е възстановила от петролната криза от 1973 и всички разработки, свързани с идеята транспортът да се направи по-икономичен, се приемат с голям ентусиазъм.

Елизабет успява да промие мозъците на предприемачите с убедителни разкази за свой-собствен завод в Калифорния, в който работят 100 000 души. Тя разказва с огромен ентусиазъм за самата кола, като твърди, че с нея се е ударила в стена със скорост от 50 км/ч и каросерията е оцеляла. Както и че центърът на тежестта на автомобила е толкова нисък, че той няма как да се обърне. Карлмайкъл обещава производство от 88 000 бройки през първата година, а през втората това количество трябвало да достигне 250 000 бройки.

Парите са събрани за кратко време, но вместо масово производство инвеститорите получават два автомобила. Първият е безмоторен прототип, а вторият - компактен, но ужасно сглобен модел. Самата Елизабет Кармайкъл също се оказва менте - за нея през цялото време се е представял мъж на име Джери Дийн Майкъл. На въпроса "Къде са инвестираните милиони?", той така и не отговаря. И съответно влиза в затова. Каква е събдата му по-нататък не се знае. Както не се знае и колко струва пластмасовото корито, което получават инвеститорите за парите си. В случая неговата стойност никак не е малка, защото то е паметник на най-голямото мошеничество, извършено в историята на автомобилостроенето. А както е добре известно - историята не се продава.