Една от основните причини за половото безсилие (импотентност) е психическото състояние на човек. Съвременната наука отчита, че именно депресията или стресът са основни причини за психогенната импотенция.

Болните, страдащи от депресия, изгубват способността си да се наслаждават, а това е изключително силна предпоставка за еректилната дисфункция. Тези хора изгубват самоуважение и надежда за бъдещето. Дори нещо повече - те са убедени че са заслужили своето унижение и сами не са в състояние да променят отношението си към живота.

Страдащите от други сериозни психически заболявания (шизофрения, мании) най-често предизвикват недоумение у околните, но тяхното състояние не може да бъде наречено потиснато.

Депресията е опасно заболяване, защото тя може да доведе дори до самоубийство. Много хора я смятат все още за пример за чисто емоционално разстройство и вярват, че тя трябва да се лекува с подходящо отношение и психотерапия, а не с медикаменти. Но това мнение често се оказва погрешно.

Сериозните психически нарушения са заболявания на мозъка. Традиционната психотерапия в подобни случаи действа слабо и дори може да навреди. По-добри резултати се постигат при използването на лекарства. Лекарите не смятат, че всеки импотентен мъж, който изпитва безпокойство и страх, трябва да обвинява тези чувства за своите проблеми. И безпокойството, и страхът могат да бъдат предизвикани от самата импотентност.

Всеки мъж под въздействието на стреса може да стане временно импотентен, но за да се превърне това състояние в постоянно, трябва да съществува по-сериозни проблеми: изгубване на работата, голям семеен конфликт и т.н.

Хората, които смятат секса за всекидневно задължение, а не за радост от живота, също са в рисковата група. От импотентност могат да страдат също много религиозните хора, тези, които са били подложени на насилие, а също и мъжете с изопачени представи за своите полови възможности.

Някои мъже по принцип не проявяват голям интерес към секса, но въздържанието от него не е заболяване, ако самият човек не страда душевно от липсата му.

Срещат се и мъже, нуждаещи се от нетрадиционни полови отношения например някои хомосексуалисти (активни), които при интимен контакт с жените, се оказват импотентни. В подобни случаи лекарят трябва първо да се убеди дали мъжът страда от абсолютна импотентност и едва тогава да прибягва до скъпо струващите изследвания.

Ерекцията изисква толкова добра координация на нервната и съдовата система, че дори мъжът, който постига желания резултат, поне в 1% от своите опити страда от психогенна импотентност.