Епидемията от ебола в Демократична република Конго се очаква тази седмица да премине границата от 4000 заразени, което я превръща в най-бързо разпространяващото се огнище в историята на страната.

След официалното ѝ обявяване през май броят на случаите нараства с темпове, невиждани при предишни епидемии, предаде Reuters.

Настоящото огнище вече е второто по големина в света след епидемията в Западна Африка през 2014-2016 г., когато бяха регистрирани над 28 000 случая и повече от 11 000 смъртни случая.

Според здравните власти настоящата епидемия се разпространява около пет пъти по-бързо в сравнение с предишните огнища.

За разлика от епидемията в Конго през 2018-2020 г., когато бяха необходими повече от 10 месеца, за да бъдат отчетени 2000 случая, сега този праг е достигнат само за около два месеца.

Още в края на юли настоящото огнище се превърна в най-голямото, регистрирано някога в страната.

Според експерти вирусът е циркулирал незабелязано още от януари, месеци преди официалното обявяване на епидемията. Част от първите пациенти са получили погрешни диагнози, а в началото лабораториите са използвали тестове за различен вид вирус на ебола.

Неправилното обработване на проби също е забавило откриването на заразата.

Тези пропуски са дали възможност на вируса да се разпространи широко, преди здравните власти да предприемат действия.

Проследяването на контактните лица изостава сериозно. По оценки на Световната здравна организация около 80% от новите случаи възникват извън вече известните вериги на заразяване, което показва, че голяма част от инфекциите се откриват твърде късно.

Ситуацията се усложнява от недостига на финансиране и персонал.

До средата на юли СЗО е получила по-малко от половината от необходимите средства за борба с епидемията, а здравни работници в страната са протестирали заради неизплатени възнаграждения.

Настоящата епидемия се причинява от щама Bundibugyo, за който няма лицензирана ваксина или доказано ефективно лечение.

Това е съществена разлика спрямо предишната голяма епидемия в Конго, причинена от щама Zaire, срещу който вече съществуват ваксини и терапии.

Според специалисти през последното десетилетие разработването на ваксини е било насочено основно към щама Zaire, което оставя здравните власти с ограничени възможности за овладяване на настоящото огнище.

Епидемията е съсредоточена в източната част на Конго – регион, засегнат от въоръжени конфликти в продължение на десетилетия. Насилието възпрепятства достъпа на медицински екипи, нарушава доставките на оборудване и затруднява проследяването на контактите.

Регистрирани са и нападения срещу болници и здравни работници.

Допълнително предизвикателство е постоянното движение на хора между населените места, лагерите за разселени лица и съседните държави.

Здравните власти предупреждават, че мобилността на населението увеличава риска от по-широко разпространение на вируса и прави овладяването на епидемията още по-трудно.