Един от двамата подсъдими по делото за убийството на Борис Кисьов в Столетово поиска да излезе от ареста. Иван Димитров е отправил искането си в едно от последните заседания по същество на делото в Окръжния съд в Пловдив, но магистратите са отказали да променят мярката му за неотклонение „задържане под стража“.
Димитров е обжалвал определението пред Апелативния съд в Пловдив. С решение по жалбата си обаче той отново получава отказ – въззивният съд е потвърдил определението на Окръжния съд и е оставил подсъдимия зад решетките.
Пред апелативните магистрати защитата на Иван Димитров е настояла, че вече не съществува реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление.
Адвокатът му е посочил като аргументи чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, постоянния му адрес, трудовата му ангажираност преди задържането и трайните семейни връзки. Сред основните аргументи е и фактът, че Димитров е баща на четири непълнолетни деца.
Защитата е оспорила и самото обосновано предположение за съпричастност на Иван Димитров към убийството. В жалбата са поставени въпроси относно показанията на свидетел по делото и поведението на другия подсъдим – Атанас Димитров.
Адвокатът е изтъкнал и още един съществен аргумент – продължителността на задържането, което вече е близо две години. Защитата се е позовала и на практиката на Европейския съд по правата на човека относно разумния срок на задържането.
Пловдивският апелативен съд обаче е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Според магистратите делото действително е навлязло в напреднала фаза – проведени са множество заседания, разпитани са свидетели и вещи лица, а значителна част от доказателствата вече са приобщени. Това обаче не означава, че основанията за най-тежката мярка са отпаднали.
Съдът приема, че обоснованото предположение Иван Димитров да е съпричастен към престъплението все още не е разколебано.
В определението изрично е посочено, че на този етап съдът, който разглежда мярката за неотклонение, не може да прави пълна и окончателна оценка на всички доказателства. Подробният анализ на достоверността на свидетелските показания и останалите доказателства е въпрос на делото по същество и в крайна сметка на присъдата.
С други думи – Апелативният съд не решава въпроса за вината на Иван Димитров при разглеждането на мярката му, а проверява дали все още са налице законовите предпоставки той да остане в ареста.
Апелативният съд е отчел положително посочените от защитата лични обстоятелства – чистото съдебно минало, постоянния адрес, семейството и грижите за четирите непълнолетни деца.
Според магистратите обаче тези обстоятелства са съществували и когато първоначално е била определена мярката „задържане под стража“. Затова те сами по себе си не могат да доведат до извода, че опасността от извършване на престъпление или укриване вече е отпаднала.
Съдът отбелязва, че с течение на времето интензитетът на тази опасност е намалял, но не е изчезнал напълно.
Особено значение магистратите отдават на характера на обвинението – за престъпление срещу човешкия живот, за което законът предвижда тежки наказания. Според съда трябва да се вземе предвид и фактът, че делото вече е близо до финалната си фаза, което прави евентуалното реализиране на наказателна отговорност по-конкретно, ако подсъдимият бъде признат за виновен.
Защитата е поставила и въпроса дали почти двегодишният престой на Иван Димитров в ареста не е прекомерен.
Апелативният съд признава продължителността, но посочва, че само изтичането на определен период не означава автоматично, че задържането е станало неразумно.
Магистратите са преценили сложността на делото, броя на извършените процесуални действия, събраните доказателства и поведението на страните.
Според съда производството е с „значителна фактическа сложност“, като са проведени множество действия по събиране и проверка на доказателства и са разпитани редица свидетели. Не са установени и периоди на неоправдано бездействие от страна на съда.
Затова апелативният състав е приел, че към този момент продължителността на задържането не е неразумна по смисъла на практиката на ЕСПЧ.
Случаят започва в ранните часове на 6 октомври 2024 г., когато Борис Кисьов е открит тежко ранен на улица в село Столетово. По-късно той умира вследствие на масивна кръвозагуба.
За убийството са обвинени братята Атанас и Иван Димитрови. Те не признават вината си. Делото срещу тях започна в Окръжния съд в Пловдив през октомври 2025 г. и се разглежда по общия ред, с разпит на свидетели и вещи лица.
Още в началото на процеса защитата поддържа версия, че между Кисьов и братята е възникнал конфликт, при който Кисьов е използвал огнестрелно оръжие, а действията на подсъдимите са били свързани със самоотбрана. Тази версия е част от защитната теза и предстои да бъде преценена заедно с всички доказателства по делото.
По делото бяха изслушани и съдебномедицински експерти. Експертизата, представена през април 2026 г., установява седем прободно-прорезни рани, определени като фатални, като според експертите те са нанесени приживе и в кратък интервал от време.
Още от категорията
Виж всички
18-годишен пострада след побой в Разград
Възрастта на употребяващите наркотици пада до 12 години
