Ограничаване на рекламата на нездравословни храни, особено когато е насочена към деца, подобряване на храненето в училищата и създаване на среда, която насърчава физическата активност. Това са част от мерките, заложени в Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2026–2030 г., с които се цели ограничаване на наднорменото тегло и затлъстяването и свързаните с тях рискове за здравето.

Програмата предвижда цялостен подход към проблема – от промени в средата и начина на хранене до по-добра профилактика, ранно установяване и лечение. Сред мерките са политики за ограничаване на рекламата на храни с неблагоприятен хранителен състав, образователни и информационни кампании, подобряване на храненето в училищата и насърчаване на физическата активност.

Наднорменото тегло и затлъстяването в ранна възраст са свързани с по-висок риск от редица здравословни проблеми и могат да се запазят и в зряла възраст. Според данните, включени в програмата, през 2020 г. затлъстяването е установено при 12,8% от децата на възраст между 5 и 18 години. При момчетата на 5–9 години делът достига 18,6%, а при момичетата на 10–13 години – 16,1%.

Данните от проучването COSI за 2023 г. показват, че 15,2% от първокласниците в България са с наднормено тегло, включително затлъстяване. По-високи стойности са отчетени сред момчетата, децата от селските райони и тези от домакинства с по-нисък социално-икономически статус.

При възрастните проблемът също е значим. В групата 30–59 години затлъстяване е установено при 26,3% от мъжете и 19,5% от жените. При хората между 60 и 74 години делът достига съответно 30,8% при мъжете и 29,3% при жените.

Програмата разглежда затлъстяването не просто като рисков фактор, а като сложно хронично заболяване, което изисква комплексен подход. Затова са предвидени както мерки за профилактика, така и подобряване на достъпа до диагностика, проследяване и лечение.

Особено място е отделено на физическата активност. За децата се препоръчват най-малко 60 минути движение дневно, а за възрастните – поне 150 минути физическа активност седмично. Средата също трябва да подпомага активния начин на живот – чрез достъпни паркове, безопасни пространства за движение и възможности за ходене пеша и колоездене.

Затлъстяването обаче е само един от рисковите фактори, към които е насочена програмата. Сред основните цели за следващите години са превенцията и контролът на сърдечно-съдовите заболявания, които продължават да бъдат водеща причина за смъртност в страната.

През 2023 г. смъртността от заболявания на органите на кръвообращението в България е 957,1 на 100 000 души при обща смъртност от 1566,8 на 100 000. Сред водещите причини са другите сърдечни заболявания – 317,9 на 100 000, мозъчно-съдовите заболявания – 278 на 100 000, исхемичната болест на сърцето – 192,7 на 100 000, и други заболявания на органите на кръвообращението – 168,5 на 100 000.

В световен мащаб сърдечно-съдовите заболявания са причина за около 17,9 милиона смъртни случая през 2019 г., или 32% от всички смъртни случаи. Около 85% от тях са свързани с инфаркт и инсулт.

Сред ключовите рискови фактори са високото кръвно налягане, нарушенията в липидния профил, диабетът и затлъстяването. Именно затова програмата поставя акцент върху ранното откриване и контрола на рисковите фактори.

Хипертонията засяга значителна част от населението. Според данните, включени в програмата, през 2019 г. 29,7% от българите над 15-годишна възраст са били с високо кръвно налягане. Делът е 32,8% при жените и 26,5% при мъжете.

Друга основна посока е превенцията на онкологичните заболявания. Програмата посочва, че между 30 и 50% от случаите на рак могат да бъдат предотвратени чрез избягване на основните рискови фактори и прилагане на доказани превантивни мерки. Ранното откриване и навременното адекватно лечение също могат значително да намалят тежестта на заболяванията.

През 2023 г. в България са отчетени 16 227 смъртни случая от злокачествени заболявания, което представлява 13,7% от всички смъртни случаи. Смъртността от рак е 257,4 на 100 000 души. Сред водещите локализации са злокачествените заболявания на трахеята, бронхите и белия дроб, на дебелото и правото черво, на гърдата, панкреаса и простатата.

Тютюнопушенето, високият индекс на телесна маса, употребата на алкохол, недостатъчната консумация на плодове и зеленчуци и липсата на достатъчно физическа активност са сред факторите, които увеличават риска от редица онкологични заболявания. Затова превенцията им е тясно свързана и с останалите направления на програмата.

Отделно направление е посветено на захарния диабет. По данни за 2024 г. разпространението на диабета в България е 16,55%. Диагностицирани са 8,22% от населението, а при още 8,33% заболяването не е установено. Преддиабет е отчетен при 20,6%.

Проблемът не се изчерпва с поставянето на диагнозата. Около 75% от диагностицираните пациенти с диабет са с незадоволителен метаболитен контрол, което увеличава риска от усложнения. Затова програмата предвижда подобряване на профилактиката, ранното откриване и проследяването на заболяването.

Хроничните белодробни заболявания също са сред приоритетите. Хроничната обструктивна белодробна болест е свързана с над 3,5 милиона смъртни случая в световен мащаб през 2021 г. В България заболяванията на дихателната система са причина за 4,6% от всички смъртни случаи през същата година, а ХОББ – за 0,9%.

Тютюневият дим е основният рисков фактор за ХОББ, но значение имат още замърсяването на въздуха, пасивното пушене, професионалното излагане на прах и химични вещества и някои респираторни инфекции в детска възраст. Затова ограничаването на тютюнопушенето е сред важните мерки в програмата.

Документът предвижда и политики, насочени към създаването на среда, която улеснява здравословния избор. Сред тях са подобряване на достъпа до качествена храна, подкрепа за здравословното хранене, ограничаване на маркетинга на нездравословни продукти към децата, насърчаване на физическата активност и интегриране на профилактиката в първичната медицинска помощ.

В програмата е заложен и по-широк междусекторен подход. Превенцията на хроничните незаразни заболявания не се разглежда единствено като задача на здравната система, а като процес, в който участват и образованието, градската среда, социалната политика и други обществени сектори.

Целта за периода 2026–2030 г. е чрез комбинация от профилактика, ранно откриване, контрол на рисковите фактори и по-добър достъп до диагностика и лечение да бъде намалена тежестта на хроничните незаразни заболявания. В основата на подхода е разбирането, че голяма част от риска може да бъде повлияна още преди появата на заболяването – чрез храненето, движението, отказа от тютюнопушене, контрола на кръвното налягане и телесното тегло и редовните профилактични прегледи.

Приеха Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести