Годината е 1944-а. Втората световна война е в разгара си. На фронтовете са изпратени стотици хиляди млади мъже. Един от тях е американецът К.Т.Робинсън. Заедно с полка си войникът заминава за Брий, Източна Франция. Там среща любовта на живота си.

Запознава се с младата и красива французойка Жеанин Пиърсън и между тях пламва истинска и голяма любов по време на най-страшната и кръвопролитна война в историята. Щастието им трае само два месеца. Робинсън заминава спешно за източния фронт, където протича военна операция на Великобритания, САЩ и Канада срещу Третия райх.

Приказната им история приключва, а Робинсън и неговата любима не знаят дали ще се видят отново. Всеки продължил живота си след войната. Тя се омъжила, той се влюбил в друга жена. Създали семейства.

Това е една история за двама души, които никога не забравили един за друг, но мислили, че никога повече няма да се видят. Години по-късно той срещнал очите й отново, без да подозира, че животът му ще се преобърне.

За щастие мъжът оцелява, но така и не се връща в Брий. Години наред носи със себе си снимката на своята голяма любов. Преди месеци я показва на група журналисти от France 24, които снимат документален филм за ветераните от Втората световна война.

Брий е малък град и не е трудно да издириш когото и да било, особено ако знаеш името му. И журналистите успяват.

Само преди дни във Франция бе отбелязана 75-годишнината от Денят "Д". К.Т. Робинсън се качва на влака за Брий, за да се срещне с оцелелите си другари от фронта. Ветеранът от Втората световна война мислил, че голямата му любов отдавна е починала. Минали са години, все пак. Много години. И точно тогава, сред тихия шум от ритмичното поклащане на влаковата композиция из източните полета на Франция, войникът разбира, че Жанин е жива.

"Когато се качи на онзи камион през 1944 г., плаках. Плаках толкова много. Не съм спряла да мисля за него, че е жив, че е там някъде и ще се върне", разказва пред френската медия Жанин.

Френските журналисти успели да намерят жената и организирали изненадваща среща между двамата. 75 години по-късно. Четири очи. Прегръдка. Допир. Целувка. Нищо не се е променило, защото истинската любов не познава земните закони, не знае що е време и пространство.