22-годишна майка разказва как социалните в Норвегия отнели двумесечното й бебе.
Следващите 18 години трябва да живея и да се боря за детето си, споделя Полина Фрьомър. Баща й е норвежец, майка й е рускиня.

Бащата на бебето е от Турция и норвежката агенция го преценява като агресивен. Синът на Полина е вече на 2 години. Не говори руски. Настанен е на таен адрес при приемни родители.

„Социалните дойдоха половин час, след като ме изписаха от болницата, защото в родилното им се сторило, че съм в депресия и не държа бебето си толкова често, колкото на тях им се иска”, разказва Фрьомър.

„Взеха детето когато беше на 2 месеца. Когато го видях за последно не ме позна, защото е мъничък. И не ми дават възможността да го виждам. Според съдебното решение, може да го виждам три пъти в годината. Имаме по два часа, първият го губим само да си спомни коя съм, а после бяга ту към мен, ту към приемните си родители”, добавя майката.

Хората казват да си продължа живота, да не губя разсъдъка си. Да, разбира се, ходиш на работа, на лекции, но как да продължиш напред. Как да създадеш ново дете, след като и него могат да ти вземат. Не можеш да бъдеш лоша майка за едното си дете и добра за другото. Следващите 18 години трябва да живея и да се боря за детето си. Защото един ден когато порасне ще каже „защо не дойде да ме вземеш, мамо”, „защо ме даде на други хора”, разказва Полина.

От норвежката служба за закрила на детето посочват, че прави всичко възможно, във всеки случай на отнети деца, те да бъдат поставени в най-добрата среда. По думите на Кристин Стейнрем от Директората за децата, младежите и семейството, братя и сестри не се разделят, но когато са повече деца е трудно да се намери дом за тях.

В поредица разследвания репортерът на бТВ Мария Цънцарова разказва за случаите на отнети от родителите си деца, за които службата преценява, че са в риск.

Отнемат децата на български семейства в НорвегияРодители стават жертва на социалната служба в държавата

Тя се срещна с Кристин Стейнрем.

„Когато става дума за братя и сестри те биват изпращани в едно и също семейство или институция. Но когато са две, три или повече деца, е трудно да се намери дом, където да бъдат изпратени всички заедно. Проблемът с намиране на място за големи групи деца, които са братя и сестри може да бъде голям. Често те са имали сериозни проблеми в семейството и се нуждаят от изключителни грижи и е трудно да се намери дом, в който всички заедно да получат такива грижи“, заяви Стейнрем.

Статистиката сочи, че в 75 на сто от случаите се отнемат деца на семейства с майка, която е от Норвегия. Държавите от Източна Европа са чак след страните от Азия и Африка. 4 на сто от случаите са на взети деца на семейства от Източна Европа.