Германия изведе от експлоатация три от последните си шест атомни централи, придвижвайки се по-близо към целта си за прекратяване на зависимостта от ядрена енергия и пренасочване към възобновяеми енергоизточници, предаде Ройтерс.

Решението за постепенно спиране на ядрената енергия и преминаване от изкопаеми горива към възобновяема енергия е взето за първи път от лявоцентристкото правителство на Герхард Шрьодер през 2002 г. Неговата наследница Ангела Меркел отмени решението си да удължи живота на германските атомни централи след катастрофата във Фукушима през 2011 г. в Япония и определи 2022 г. като краен срок за затварянето им.

Правителството реши да ускори поетапното отказване от ядрената енергия след аварията в АЕЦ "Фукушима" в Япония през 2011 г., когато земетресение и цунами разрушиха крайбрежната електроцентрала в най-тежката ядрена катастрофа в света след тази от Чернобил през 1986 г. 

Реакторите в Брокдорф, Гронде и Гундреминген, управлявани от Е.ОН и Ер Ве Е, бяха спрени късно снощи след три и половина десетилетия в експлоатация. Последните три реактора - Изар 2, Емсланд и Некарвестхайм 2, ще бъдат спрени в края на 2022 г.

Поетапното отказване от ядрената енергия, която някои хора смятат за чиста и евтина, е необратима стъпка за най-голямата икономика в Европа на фона на амбициозните климатични цели, които си е поставила и повишаващите се цени на енергията.

Шестте ядрени реакторa през 2021 г. са произвеждали около 12 процента от електричеството в Германия, сочат предварителни данни. Делът на възобновяемите енергийни източници е почти 41 процента, следвани от въглищата с малко под 28 процента и природният газ с около 15 процента.

Германия планира до 2030 г. да произвежда 80 процента от електричеството си от възобновяеми енергийни източници.