Норвежки експерти анализират фрапиращо високата смъртност в Италия и лансират тезата, че това може да се дължи на висока резистентност към антибиотици.

Близо 6000 души са починали от коронавирусна инфекция в Италия само за два месеца, а високата смъртност предизвика безпокойство в цял свят.

Мнозина изтъкнаха, че Италия има висока средна възраст и че това може да е една от причините за високата смъртност. Но това е далеч от цялото обяснение.

Много хора, които сега са заразени с COVID-19 в Италия, вероятно не умират от самия вирус, а от вторични бактериални инфекции, причинени от резистентни микроби. Как това може да бъде свързано?

Експертите правят връзка между резистентността към антибиотици и смъртността от Covid-19. При 50% от смъртните случаи от Соvid-19 в Китай е констатирана и бактериална инфекция. Според норвежците може би степента на резистентност към антибиотици в различните страни обяснява големите разлики в смъртността от коронавируса (заради последваща/ съпътстваща бактериална инфекция).

Дават като пример, че в Италия годишно умират 11 000 от антибиотично резистентни бактерии (като Е-coli и клебсиела), докато в Норвегия само 69. Имайки предвид, че населението на Норвегия е 10 пъти по-малко, то разликата пак е внушителна.

Известно е, че респираторните инфекции на вируси като цяло отслабват имунната система, което позволява на бактериите да атакуват по-лесно. Това е често срещано и при вируси, които причиняват грип или настинки. Между 10 и 30 на сто от пациентите, приети в болници с вирусна дихателна инфекция, впоследствие получават вторична бактериална инфекция, показват данни от Центъра за антибиотици във Великобритания.

Covid-19 обаче се различава от обикновения сезонен грип по това, че някои от пациентите развиват пневмония. Сериозните случаи се лекуват с изкуствено снабдяване с кислород, за да се помогне на имунната система на пациента да се пребори с вируса.

За да се гарантира, че такива интензивни пациенти не получават вторична бактериална инфекция, често се прилагат антибиотици като част от лечението. Антибиотиците нямат известен ефект върху коронавируса, но елиминират всички бактерии, които виждат разреза да атакуват, докато пациентът е в респиратора.

В проучване, публикувано в известния The Lancet този месец, изследователите установяват, че над половината от пациентите, починали от вируса в Ухан, Китай, са претърпели вторична бактериална инфекция преди да умрат.

Изследването предполага, че вторичните бактериални инфекции играят решаваща роля за смъртността от COVID-19, въпреки че е необходима повече документация.

Бактериалната инфекция може да атакува важни стволови клетки в дихателните пътища, необходими за регенерирането на белодробната тъкан.

Дори при агресивна, базирана на вируси пневмония, пациент е възможно да се възстанови с помощта на кислородното снабдяване, стига стволовите клетки в белите дробове да възстановят щетите отново. 

За щастие, прост антибиотичен режим ще задържи бактериите. Тогава имунната система може да се концентрира върху борбата с вирусната инфекция и е възможно пациентът да се възстанови.

В Норвегия ще бъде разумно лесно да се лекува вторична бактериална белодробна инфекция с антибиотици, което може да има положителен ефект върху смъртността от COVID-10, пише aftenposten.no.

Това не е така в Италия.

Според ECDC, няколко устойчиви бактерии вече са ендемични в италианските болници, което означава, че те са били повече или по-малко колонизирани в болниците за постоянно.

Ако пациент с коронавирус се зарази първо от бактерия в италианска болница, следователно е много вероятно бактерията да е резистентна и да не може да се лекува.

Разпространението на резистентните бактерии е пряко свързано с високата консумация на антибиотици. В първичната медицина италианците разпространяват почти два пъти повече антибиотици. 

Освен това се посочва, че в животновъдството в Италия (а и в Испания) се използват страшно много антибиотици (визира се главно свиневъдството), докато в Северна Европа използването на антибиотици както при хора, така и при животни е много по-строго контролирано.

Остава да видим дали има ясни връзки между смъртността, която Италия в момента преживява, и разпространението на резистентните бактерии.

70 процента от бактериите E. coli в производството на свине в Ломбардия са така наречените ESBL бактерии, които са резистентни на няколко важни антибиотика. Факт е, че такива бактерии заразяват и хората.

Според норвежците трябва да се изследва колко от починалите в Италия са развили и бактериална инфекция от резистентни към антибиотици бактерии.

В статията се говори и за системен проблем с вътреболнични инфекции от резистентни бактерии в италианските болници от преди пандемията с коронавирус.