Не искаме много такива като Лестър Сити! Това са думи на важна фигура от клуб в Топ 6 на Премиър Лийг, произнесени в шикозен хотел в Лондон. Футболната история показва, че на феновете им харесва, когато големите отбори побеждават. Определено количество непредсказуемост е добре, но една по-демократична лига не би била добра за бизнеса, продължава важната фигура пред група от бизнесмени и журналисти. За чий бизнес не би била добра? И защо на футбола се гледа по този начин? В отговорите на тези въпроси се крият най-големите проблеми на съвременната игра.

Клубовете от Топ 6 нямат повод за тревоги. Футболът се промени до такава степен, че ситуации като тази с Лестър, в която отбор извън финансовия елит да спечели голям трофей, са почти невъзможни. Затова залозите за титла на Лестър през сезон 2015-2016 бяха толкова големи, а приказката - толкова невероятна. Бившият президент на Реал Мадрид Рамон Калдерон настояваше, че футболът винаги е бил такъв. Това не е вярно. Футболът никога не е бил такъв. Всяка една статистика показва, че е в много по-лошо състояние, откогато и да било преди. И че е стигнал до непоправимото.

Футболът прегърна нерегламентирания хиперкапитализъм и това създаде едно нарастващо финансово разделение, което унищожава цялата непредсказуемост на играта. Не е проблемът в това, че големите клубове печелят по-често, както винаги е било. Проблемът е, че се обособиха малки групи от супер заможни отбори, които печелят повече мачове отколкото преди, с повече голове, отколкото преди и чупят повече рекорди, отколкото преди. Това е следствие от екзплозията на пари, която стигна дотам, че ти трябват минимум 400 милиона паунда, за да започнеш първенството. В същото време отбори като Ливърпул и Манчестър Сити мултиплицират тези средства с възхитителен интелект и по този начин дисбалансът става още по-голям. Което води до огромни пропасти между клубовете и на терена. Ето защо сезон след сезон се поставят исторически рекорди.

Само в последното десетилетие възходът на суперотборите доведе до:

*втори требъл в Испания

*първи требъл в Германия

*първи требъл в Италия

*първи требъл в Англия

*три пъти требъл за 4 години във Франция

*три поредни титли в Шампионската лига за пръв път от 42 години

*първи шампиони с по 100 точки и повече в Испания, Италия и Англия

*сезони с безметежни титли в Италия, Португалия, Шотландия и още седем европейски лиги

*13 от 54-те лиги в Европа видяха най-голямата поредица от последователни титли на един отбор или най-дългитеппериоди на доминация

Доста от тези неща бяха немислими в продължение на десетилетия, а сега се случват най-редовно. Излишно е да уточняваме, че въпросните рекорди са дело на най-заможните клубове. Концентрацията на пари доведе до концентрация на качество и следователно - на успехи. Разбира се, не липсват изключения, като например пропаданията на Манчестър Юн и Арсенал или титлата на Лестър. Все пак са замесени хора. Но тези изключения няма как да скрият тенденцията. Все едно да кажем, че заради няколко студени дни няма глобално затопляне. Отговорните органи уж са наясно с проблема. Президентът на УЕФА Александър Чеферин вече говори за заплахите и рисковете от глобализацията и поляризацията на приходите. Президентът на испанската Ла Лига Хавиер Тебас пък заяви, че ако този проблем не се оправи до няколко години, цялата футболна индустрия ще рухне. Великият Йохан Кройф казваше, че футболът е игра на грешки и в това се крие неговата непредсказуемост. Финансовите чудовища обаче направиха така, че грешките стават все по-малко.

Как се промениха нещата с парите през годините? През 1982 година сделката за ТВ правата на Първа английска дивизия бе на стойност 5.2 милиона паунда. Сумата за заплати на най-богатите клубове бе по-малко от три пъти по-голяма от тази на най-бедните. 13 отбора в Англия можеха да завършат в Топ 4, в Испания цифрата бе 12. Тимове като Астън Вила, Стяуа, ПСВ Айндховен и Цървена звезда спечелиха купата на европейските шампиони. За настоящия период от 2019 до 2022 година сделката на Премиър Лийг за ТВ правата е на стойност 8.4 милиарда паунда. Наградният фонд в Шампионската лига е 2.04 милиарда паунда, а само преди 10 години бе 583 милиона паунда. Приходите на Манчестър Юн в началото на новото хилядолетие възлизаха на 117 милиона паунда, сега последните данни сочат 627.1 милиона паунда.

Големите клубове вече не печелят колкото квартални супермаркети, както беше преди две десетилетия. Двайсетина години назад седмична здаплата от 100 000 паунда в Премиър Лийг се считаше за огромна, сега тези пари са трохи и се раздават в най-бедните отбори в английския елит. А големите риби плащат поне пет пъти повече. Купуването на най-скъпите играчи не води автоматично до успехи. До такива води купуването на най-скъпите играчи и плащането на заплатите, които заслужават, твърди изпълнителният директор на Манчестър Сити Феран Сориано.

С всяко поредно десетилетие се увеличават точките на отборите, станали шампиони в най-големите първенства на Европа. Скъсява се броят на отборите, които завършват в Топ 4 в последните сезони. В Италия Ювентус навърза 8 поредни титли, в Германия Байерн спечели 7 поредни, а никога не е печелил повече от 3 поредни. Динамо Загреб стана шампион на Хърватия 13 пъти за последните 14 години. Има и други примери, които затвърждават общата тенденция. Все по-често виждаме резултати като 8:0, 6:1, 5:0. Победите на Барселона и Реал Мадрид в Испания с три или повече гола бяха 20 процента от мачовете им през 90-те години, сега са нараснали на 37.8 процента.

Съществена част от създалото се разделение на силите идва от разпределението на огромните приходи от ТВ права. То е на принципа, че силните на деня привличат по-голямо внимание и затова заслужават повече средства. Колкото повече пари получат, толкова по-добри ще станат и съответно ще предизвикват още по-голям интерес и респективно - още повече пари. Създава се един порочен кръг, който убива интригата. Всички тези факти доказват едно: положението никога не е било толкова зле. И е на път да става все по-зле и по-зле.

Мигел Дилейни, independent.co.uk /със съкращения/