В навечерието на премиерата на новата си книга „Пред пепелището на нестаналото българско общество“, която ще се състои на 13.03. от 18:00 ч. в Културен център „Тракарт“, проф. д-р Иво Христов, даде специално интервю за TrafficNews.bg

В него той поставя точна , макар и доста болезнена диагноза на състоянието, в което се намира държавата след близо 30 години преход, но в същото време смята, че надеждата не е изгубена.  Далеч от дребнавите политически ежби, проф. Христов прави безпощадна дисекция на актуалната обстановка у нас и наболелите проблеми на българското общество. Известният социолог бе една от големите изненади на предстоящите избори, той като е водач на на листата на БСП в Пловдив от гражданската квота на партията.  Проф. Христов е  със забележителна професионална и академична биография- магистър по право, доктор по социология на правото и преподавател във Философско-исторически факултет на Пловдивски университет:

- Проф. Христов, казвате достатъчно диагностицираме, време е да окажем първа помощ? В какво може да се изразява тя и как вие собствено ще се включите в спешния екип?

- Зависи за коя част от диагнозата става дума. Има една голяма епикриза, която касае цялостното заболяване на нашата страна, нашето общество, и се боя, че лечението на това цялостно заболяване на този етап е практически невъзможно. Разбира се могат да бъдат чути всякакви юнашки приказки как с един замах на сабята новите търсачи на политическо щастие ще успеят да решат този проблем, но както знаете демагогията е другото име на политиката.

По отношение на конкретните неща, считам че от 2009 година насам България влезе в изключително негативен цикъл на своето, трудно определимо като такова, развитие. Това е някакво състояние, където дори жалките имитации на политическа демокрация, свобода на слово, нещо гласящо себе си за конкуренция в областта на икономическите отношения, криво-ляво кретащ малък и среден бизнес – бяха фактически заличени. В страната се формира практически едноличен режим, който подчини на себе си икономическите, социалните и медийните ресурси и горепосоченият режим е изцяло декоративна функция на една бутафорна политическа демокрация. По-лошото е, че установеният в страната класически популистки авторитарен режим, беше от една страна непрекъснато възпроизвеждан със съответните медийни активни мероприятия, за да може все повече оглупяващото население да участва в този цикъл, а от друга страна този режим е възможен, защото външните сили за заинтересовани от неговото съществуване.

Така че, аз смятам, че важната задача в момента не е да откриваме отново земното притегляне, а наистина да нормализираме, до колкото това е възможно, преди всичко политическите и социалните отношения в страната. Всъщност това е програмата максимум, а и програмата минимум, заради която се съгласих да участвам в тези избори от Гражданската квота на БСП, въпреки огромните негативи, които понасям в личен план. Иначе можех да запазя уютната си позиция на надсистемен анализатор, който да раздава морални оценки, необвързан с практически действия.

- През последните повече от 10 години сте преподавател в редица университети, какви са качествата у младите, с които се сблъсквате? Считате ли, че те са граждански активни?

- По отношение на студентите и младежта, мога да направя паралела, че каквото ни е обществото – такава ни е и младежта. Първо държа да внеса следното уточнение - тук ще се абстрахирам от блестящите изключения, за да посоча общите тенденции като социален учен, който не се занимава с персонални съдби. Можем много да морализаторстваме, но считам че социалните качества на последните генерации са под всякаква критика. Това е абсолютно закономерен резултат от прехода, който от своя страна не е нищо друго, освен сгромолясване на страната по икономически, социални, цивилизационни показатели и нейното влизане отново в коловозите на едно относително примитивно и варваризирано общество. Пак казвам, каквото е обществото, такава е и младежта.

Второ, не трябва да се забравя, че 2 милиона души се изнесоха от тази страна. Ние бихме могли да кажем правдиво, че не количеството, а качеството определя състоянието на една социална система. Но когато около 100 хиляди качествени хора са си заминали безвъзвратно, няма кой да възпроизведе това качество в български условия. Тук се натъкваме на много по-комплексен проблем, тъй като действителността, която констатираме е такава, заради драматичното състояние на образователните институции, на семейството, на общата криминализация на социална среда, разпада на социалните връзки, липсата на социални стимули, на отговорности, на общосподелени ценности – с две думи, пълната атомизация на обществото.

- Дългогодишен експерт сте и в Национална агенция за оценяване и акредитация, какви са проблемите на висшето образование и обвързани ли са те с кризата на училищното образование? Какви мерки могат да бъдат предприети в сферата на образованието, за да се гарантира, че бъдещето на България ще има съпротивителна сила?

- Разбира се, че са свързани. Те са една верига, една система и нейните елементи.  В областта на висшето образование, където имам по-пряк поглед, процесът много отдавна е излязъл от всякакъв контрол, от всякакви разумни граници. Системата на висшето образование се е превърнала в система сама за себе си. Директно и шокиращо – тя се е превърнала в едно туморно образование, което се саморазраства, като официалната цел и фактическа псевдоцел на тази система е даване на качествено образование и компетенции и други алабализми в стил Болонски процес. Скритата програма, реалната цел, която е в пълно противоречие с отявлено заявената, не е нищо друго, освен възпроизвеждане на системата такава каквато е.  От получаването на съответния ресурс (б.л. делегирани бюджети) са заинтересувани както участниците в тази система, т.е. всички свързани с имитацията на висше образование, така и огромни социални групи, които са заинтересувани точно от такъв начин на функциониране. Визирам, че на много места нещото наречено регионален университет замества отсъствието на всякаква модерна икономика и чрез него се осигурява заетост, работни места, които на пръв поглед нямат никаква връзка със съответното висше учебно заведение. Сетне, поминъка на региона ще бъде осигурен, а влизащите с незавидни качества ще получат диплома с фактура.

На следващо място интерес от това има всяка властимаща кохорта, тъй като по този начин за 4-5 години се скрива една сериозна по мащаби група, която ако излезе по улицата: а) ще създава проблеми; б) рязко ще вдигне показателите за безработица, които и без това са имитативни, въпреки че се бием в гърди, че са най-ниски за  последните 10 години. Поради тази причина много и различни социални групи и агенти за заинтересовани от този тип функциониране на системата с всички крайно негативни последици, произлизащи от това. Ще го кажа директно: Функционирането на системата и оценката за нейното функциониране не зависят от това какво тя дава на „изхода“, а от това, което тя получава на „входа“ като финансиране от държавата.

- В този смисъл трябва ли да има редуциране и синтезиране на специалности, университети, по-сериозно регулиране и намеса в автономията на висшето образование?

- Да, считам. Но това са крайно непопулярни мерки и не виждам кой политически режим ще го направи в следващите десет години, поради простата причина, че 57 висши училища в България, меко казано, са много.

- Във вашата платформа е разписано предложението да се въведат унифицирани учебници, по един за всеки предмет и за всички училища. Това ще повлияе ли върху качеството на образованието?

- Това е малка стъпка, но и тя ще срещне огромна съпротива, защото знаете, че и тук има официална и скрита, но реална програма. Аргументите против в наратива на официалната програма са, че трябва да има плурализъм на алтернативни гледни точки. От друга страна е ясно, че има мощни икономически интереси, защото зад всеки от така наречените алтернативни учебници, ще се закрият съответните лобита, които получават съответното финансиране. Корупцията е на всички места, включително и там, а резултатът – все по-неграмотни деца.

- Намирате ли връзката между бизнес и образование за ключова и как може да бъде генерирана или заздравена тя?

- Не, не я намирам за ключова. Знам, че в момента това е лайтмотив, лебедова песен. Това е част от репертоара от глупави клишета, присъщи на Болонската система, която разруши българското образование. Когато се говори за връзки между бизнеса и образованието, първо трябва да попитаме: Кой бизнес? Каква е структурата на този бизнес? Какви са неговите изисквания? Какъв тип специалисти изисква той? Ала когато видим структурата на българската икономика, става ясно, че тя се нужда основно от лица с максимум средни технически умения, защото такава е съдържателната матрица в момента.

Така че, ако имате огромното въображение да си представите, че българското образование, бъде поставено под изискванията на настоящия бизнес и неговите нужди, то ще се окаже, че ние всъщност нямаме нужда от висше образование. В най-добрия случай ще се окаже, че тази връзка поражда необходимост от система на техникуми. Нещо, което имахме и което също бе разрушено. Омерзителната философия, която е заложена в Болонския процес – тесни специализации и компетенции, взривява представите за фундаменталното общотеоретично образование. Защото както е казал Айнщайн: „Няма нищо по-практично от добрата теория“. Добре подготвеният фундаментален специалист е най-добре справящия се в динамичната конкретика на средата, в която той трябва да се реализира. Той е в пълен противовес на тесния специалист - човек, който знае все повече и повече за все по-малко и по-малко, а всъщност за всичко останало е идиот.  

- Частното предприемачеството или държавни политики на регулация е успешният път за стабилизиране на икономиката?

- Частното предприемачество, в най-добрия случай има среден хоризонт. Затова е и частно, частната гледна точка не може никога да покрие логиката на глобалната. В нито една страна, в нито една епоха, частният бизнес не е направил нито едно огромно откритие, нито едно голямо изобретение и нито една технологическа и социална революция. Той винаги е използвал резултатите от такиви революции, които не са продукт на частния бизнес и на частното предприемачество. Въпреки широко разпространените неолиберални залъгалки, твърдящи обратното. Ако човек направи един анализ на технологичните и научните революции през 20 век, веднага ще разбере есенцията. Те са свързани преди всичко с военни нужди, с интересите на големите държави, с инвестиране в огромни мощни процеси, в които частния бизнес не е в състояние да направи нищо, а и няма интерес за това. Отговорът на въпроса ви е соломоновски – и частна инициатива, и държавна. Частният бизнес е силен в гъвкавостта, в тактическата сфера, но там, където трябва да има стратегически поглед, където се създава общокултурна канава на нацията – там пазарната логика влиза в рязко противоречие с логиката на създаването на едно високо цивилизовано модерно общество. Високата култура по определение е антипазарна и слава Богу!

- Коментирахте данни на инженер Иван Пехливанов, сочещи впечатляващи икономически постижения на България от периода преди 1989г., като той е озаглавил анализа „България, която изгубихме“. Можем ли да намерим тази България, можем ли да догоним такива количествени и качествени резултати?

- Не, не можем. Рязката индустриализация, урбанизация, образованост, онази България, стана възможна поради специфични геополитически, военнополитически и социални условия. България бе част от системата на Втория свят, групиран около Съветския съюз, който имаше собствена логика на модернизация, така нареченото автономно възпроизводство на модернизация от социалистически съветски тип. В момента България не е нищо друго освен периферна, компрадорска, псевдокапиталистическа дрържа, която е периферия на развитата западна капиталистическа система. Това напоследък получи и формално обозначение „Европа на две скорости“.  Така е записано и идва да покаже, че държавата ни е периферия, а периферията по определение не следва да има структурата, функциите и  постиженията, които има ядрото. Капитализмът е такъв тип система, която не може да съществува без периферия. Големият социолог Имануел Уолърстейн, когото имах честта да слушам в Съединените щати, заяви ясно, че една от най-големите лъжи на теорията на модернизация е обещанието, че ако се следват стъпките на тази теория, цялата периферия ще стане ядро. Досещате се, че тогава обаче няма да има нито ядро, нито периферия, а това е противоречие в дефиницията. Което показва, че това са залъгалки за наивници с мизерна или никаква подготовка.

- Наскоро излезе доклад на НСИ, който сочи, че населението намалява с 6 души на час и че за 26 години броят на българите се е стопил с 2 милиона души, като към момента наброява стойности аналогични на сънародниците ни през 1946 г. - след края на Втората световна война. Небезизвестно е, че демографията е централен проблем на българската нация. Заслушвайки се в минорното звучене на тези данни, какви приоритетни действия трябва да предприемем, за да повлияем на негативната тенденция?

-Така е. По преценка на българските демографи средно на година намаляваме с големината на един средно голям окръжен град. 45-50 хиляди човека се оттичат на година. Към момента процесът леко е намалял поради една проста причина – тези, които поискаха, се изнесоха.  Мисля, че сме се стабилизирали в някакво ядро от порядъка на 4,5-5 милиона души, което варира според миграционния поток. Трайно установени са повече от 1,5-2 мил. сънародници в чужбина, като това е безвъзвратно изгубен национален капитал. Тези хора никога няма да се върнат в България, никога повече няма да възпроизведат българска цивилизационна, социална, културна идентичност. Те са загубени хора за България и придобивка за цивилизациите и обществата, които са ги приели.

Проблемът е комплексен и много дълбок и не се оправя с набор от евтини предизборни трикове. Тук напълно споделям тезата, изказана от един умен човек и мой приятел, понастоящем председател на АБВ, Константин Проданов: „На нас не ни трябват счетоводители, трябват ни визионери“. Това не се случва с 20 лева нагоре или 30 - надолу. Съвършено друг е верният подход. Ние не сме в състояние да имаме успешни политически резултати, защото не сме в състояние да си дефинираме проблема. Не сме в състояние да си дефинираме проблема именно защото липсва визионерство.  Има коридор от възможности, който се задава от обективните дадености, и само вътре в него вие можете да правите конкретни политики, но трябва да си давате ясна сметка, че не можете да отместите земното притегляне. Докато България е по-бедна, а пък е присъединена по закона за скачените съдове към далеч по-богати общества, движението ще бъде само в една посока, въпреки известното неолиберално движение на хора, стоки и капитали. Не отричам, че има движение, но то е само в една посока. One way!

- Материалната бедност или бедността на перспективи трябва да ни тревожи повече?

Баща ми има много хубава мисъл, която изповядвам: „Бедността, мизерията, е първо състояние на ума, а след това материално състояние.“.

- В заключение, в понеделник е премиерата на новата Ви книга „Пред пепелището на нестаналото българско общество“. Анонсът на книгата гласи „Шлюзовете на историята се затварят“, но значи ли участието ви в тези избори, че виждате последна възможност да ги удържите?

- Да, както казва Антонио Грамши, аз съм „песимист на разума и оптимист на волята“, в този смисъл най-малко следва да се опита. Правя го, за да бъда с чиста съвест пред себе си. Но повтарям, нямам никакви илюзии – ако някой очаква от мен поведение на амбулантен търговец на политическа сергия, сбъркал е човека.

- Кой от стълбовете на държавата - образование, здравеопазване, икономика или право - изисква най-спешно саниране в български контекст? Стабилността на нацията през колективното им реформиране ли минава или има друг път, който да съпроводи ставането на българското общество?

- Отговорихте си на въпроса. Проблемът е комплексен и не опира до една или друга от носещите конструкции, а до всичките конструкции, следователно се иска комплексно решение. Докато укрепваме единия трегер, къщата ще падне от другата страна. Всичките системи, които ми изброихте са взаимосвързани и тяхното плачевно дередже е функция на цялостно кумулативно действие. В областта на социалните науки аз съм привърженик на системния подход, защото светът, в който пребиваваме, е системно свързан, за добро или за лошо. Не можем да оправим един елемент и да смятаме, че сме оправили системата. Тя не се свежда до частите си. Колкото до обществото, то нищо не може да промени. Аз не познавам такова нещо, като „обществото“. Обществените промени се правят от просветени елити, чиито интереси трябва да съвпаднат с интересите на болшинството от населението. В момента не само не се наблюдава такова нещо, ами ставаме свидетели на точно обратното – увеличаваща се пропаст между тези елити и останалите хора. Тази пропаст се запълва с  амалгама от корупция, дебелащина и тежка политическа лъжа и мимикрия. Но, както се казва, и това е до време. Ако България, българските елити, в най-скоро време и в условията на разразяващата се нова геополитическа криза и титаничното разместване на геополитическите пластове,  не договорят съвършено друго място на страната, каквото и да правим тук няма да има значение. Наблюдаващи развоя на Европейския съюз, виждаме, че по всяка вероятност той си отива във вида, в който го познаваме до момента. Когато аз казвах това преди години, това се отдаваше на очевидно генетично присъщото ми черногледство. Искам  да попитам хората, които тогава се присмиваха, къде са сега, за да ми кажат същото?

Купуването и продаването на гласове е престъпление!