Не са една и две каузите, зад които съм заставала с цялата си енергия през годините. Битките понякога са водели до победи, друг път- не, но това не ме отказва да продължавам да полагам усилия, знания и опит там, където смятам, че наистина има нужда. Най- успешната ми кауза, която доказва, че само чрез политиката може да се променят неща и за хората, които не познаваш, е Фондът за репродуктивно здраве, създаден благодарение на съвместната ми работа заедно с депутатки от други политически сили с фондацията "Искам бебе". Вече са на по 11 години  първите деца, които се родиха благодарение на нея, а  75 от всички бебета, пряк резултат на тази кауза, проплакаха за пръв път в Пловдив. По този път, извървян с много трудности през годините, смятам да защитавам и други каузи, които считам за справедливи и възможни. Ще спомена две от тях, които са пловдивски и поставят нерешени с десетилетия проблеми.

 
Елитното училище без сграда
 
 Един от тях е парадоксът точно училището, прославило Пловдив на световни олимпиади и състезания, дало толкова ценни кадри във всички сектори в национален мащаб, училището- пример за много други, да няма собствена сграда. Става дума за Математическата гимназия. Аз съм лично свързана с нея, завършила съм Езикова гимназия, но и Математическата/ УПК/, а златният медал оттам, връчен ми от любимия директор Кирил Атанасов, е моят ангажимент да стана посланик на училището. Математическата гимназия в Пловдив трябва да има своя сграда и тя да не е каква да е, просто някоя стара сграда, отстъпена от някой друг. Новият дом на това елитно училище трябва да бъде построен така, че да създаде иновативна среда, оборудвана с най- новите технологии и да отговаря на целта на обучението. Това трябва да бъде училището на бъдещето. Този проект трябва да се реализира и аз лично ще се ангажирам с тази кауза.
 
 Дом за Пловдивската опера

  Другата ми кауза ще бъде създаването на подходяща акустична сграда за Пловдивската опера. Това ми е болна тема от години. Надявам се някой ден да имаме премиер, който да е ходил на опера. Много се надявам на това. И да знае каква е разликата между това да си в бивш Профсъюзен дом и това да нямаш акустична инфраструктура в един град като Пловдив. Същото се отнася и до кмета на Пловдив.  Ще го кажа не аз, а известен европейски политик, италианец-  в една страна, в която има опера, има икономически ръст. Това е един от критериите, за които не се говори много.  Не може да очакваш културата да генерира приходи, тя има съвсем друга функция. Тя има функцията на образование, тя трябва да изгражда устоите, ценностна система . Не може постоянно някой да обяснява как ще им излезе сметката, ама те имат ли пари за декори, ама едно е много скъпо, пък друго. Нека
спрат да ми обясняват как с едни халтури се продават едни места. И нека се замислят, че в една столица на културата, какъвто е Пловдив не от 2019 година, а открай време, подобна сграда е болезнено необходима. За тази местна кауза няма да спестя усилия. А в национален мащаб изобщо ще се опитам да поставя и културата на подобаващото и място. 

  Творците у нас са с мизерни заплати. Един контрольор в синя или зелена зона в София получава повече, отколкото един солист в музикален театър. Обидно ниско платени са-  600, 700, 800 лева.  Сметките ще излизат, когато има икономика, която да подкрепя и спорт, и култура. Не може музикантите в един Симфоничен оркестър вечно да са на ръба- това са хора, които учат през целия си живот . Свирили са 20 години на пиано, завършили са консерватория, за да чакат да идат на някакво турне и да вземат дневни и нощувки, само и само да спестят някакви пари и да си хранят семействата. Това е безобразие. Това е унижение към нас- извън унижението, което те преживяват. До момента, в която една власт, независимо коя ще е тя, има такова отношение и се занимава със цвета на седалките в сградите, които прави, това няма как да се случи, това е един авторитарен режим, в който само тези, които могат да пълзят, са важните.
 
Купуването и продаването на гласове е престъпление!