Първият ден на месец октомври е ден, изпълнен с празници. Това е Световният ден на музиката, на поезията, възрастните хора, на архитектите. Освен това е Световен ден за борба с хепатита, както и първи ден на Световния месец за борба с рака на гърдата.

1-и октомври е обявен за Международен ден на възрастните хора. На този ден всички ние отдаваме почитта си към хората от третата възраст и техния принос към обществото. Времето, в което живеем, налага необходимостта да обръщаме все по-голямо внимание на възрастните хора между нас. Икономическата криза, ниският прираст на населението, желанието на младите хора да търсят реализация в чужбина водят до постоянна тенденция на застаряване на обществото ни. Все повече са населените места, в които има само възрастни хора. Така, едно от най-големите препятствия, пред което хората от третата възраст са принудени да се изправят, се оказва самотата. Невъзможността, поради конкретно заболяване или недостатъчни доходи, да навестиш приятел или да отвориш дома си за такъв, липсата на човек, с когото да разговаряш и споделяш, са чест техен спътник. Оставени сами на себе си, с болката и тъгата, възрастните хора се превръщат в забравени хора. Хора, които постепенно угасват в един свят, за който се говори само като статистика, покрай поредното преброяване.

„Всеки ден се срещаме с някои от тях – сребърното имане /съкровище/ благо/ на града ни. Родители, роднини, близки… с непреброими бръчици по лицето, побелели коси, треперещи ръце с поизкривени пръсти. И съседите ми са възрастни. По улиците на квартала срещам все повече стари, попрегърбени хора, които бавно се придвижват, най-често с бастун в едната ръка, а някои дори и с два. Уморени, болни, а някои вероятно и гладни, други носят една видима болка, едно отчаяние от годините и съдбата. Но общото помежду им е, че всички те изглеждат твърде самотни, мълчаливи, привели надолу глава. Като няма с кого – навярно често говорят със самите себе си. Те живеят между нас, а не на някакъв далечен самотен остров в океана или някъде в джунглата. Забелязваме ли ги? И ако ги забелязваме какво? Правим ли нещо за тях? Може би. Понякога. А достатъчно ли? И за всички тях ли?“

Старостта е естествена част от живота на всеки един човек. Нека с общи усилия направим така, че тя да бъде изживяна достойно! Нека на този ден, в който всички хора по света отдават почит към хората от третата възраст, всеки да направи нещо за поне един възрастен човек - да му помогне да пресече улицата, да напазарува или просто да поговори с него. Нека да изразим уважението и обичта си към възрастните хора, да им покажем, че не сме безразлични към тях, да им дарим усмивка! На този ден искам да изразя признателността си към всички вас, които дарявате любов на възрастните хора и на всички нуждаещи се, като с това допринасяте за тяхното по-добро съществуване.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!