ГЕРБ води с 8,3% пред БСП, а 7 партии имат шанс да влязат в парламента. Това показва проучването на на агенция Алфа Рисърч на финала на предизборната кампания, проведено в периода 27 – 30 март 2021г. сред 1007 пълнолетни жители. То  очертава следните основни тенденции:

Предизборната кампания е повлияла на малко под половината от 450-те хиляди избиратели, които преди месец се колебаеха кого да подкрепят. Най-забележим е прирастът през последните седмици при Воля-НФСБ, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“.

В настоящата кампания социологическите прогнози са изправени пред много по-големи предизвикателства и неизвестности, отколкото в които и да е било досегашни избори. Със своите здравни, икономически и социални аспекти, пандемията променя нагласите и поведението на хората по начин, за който нямаме аналог за сравнение. Затова тук ще очертаем само досега наблюдаваните тенденции, които кризата може и да промени, колкото и да е малък периода до изборите.

Ножицата между ГЕРБ и БСП се разтваря до малко над 8 на сто. ГЕРБ приключва кампанията с подкрепа от 28.1% сред твърдо решилите да гласуват. БСП запазва втората си позиция (19.8%), но с плавен отлив на привърженици. При левицата е най-ясно видим ефектът от притесненията за гласуване в условия на пандемия (25% от избирателите й изразяват силни тревоги, при средно 10 на сто за цялата страна). От друга страна, част от симпатизантите й се преориентират към други, атакуващи властта формации – основно „Изправи се! Мутри вън!“.

С близки резултати са следващите две политически сили - „Има такъв народ“ (12.7%) и ДПС (12.5%). Финалът за тях ще е силно зависим от активността на 4-ти април. Заявената подкрепа за партията на Сл. Трифонов е изградена върху емоционален, антисистемен вот от страна на хора, които не се интересуват особено от политика. Те лесно могат да се активизират, но също толкова лесно – и да се демотивират от участие, тъй като не виждат особен залог в изборите. При сценарий, който се характеризира с по-слабо гласуване, предимството би било на страната на ДПС. Трябва да се има предвид и това, че проучванията не отчитат гласовете от чужбина, а ДПС традиционно получава  доста гласове от българската диаспора.

„Демократична България“ (6.3%) и „Изправи се! Мутри вън!“ (6.0%) са с интензивен ръст в хода на кампанията. При тях също има разлика в профила на симпатизантите им. Т.нар. градска десница има повече лоялни избиратели, особено в столицата и големите градове. Новото обединение около М. Манолова може да разчита на повече гласове в провинцията и на разочаровани леви избиратели. И при него, както и при партията на Сл. Трифонов, слабостта е в по-ниската политическа мотивация и респективно, в по-лесния отказ от гласуване.

Сериозна динамика отчита проучването в нишата на националистите. За ВМРО, Воля-НФСБ, Атака и Възраждане кампанията се превърна в своеобразна „вътрешна“ битка за радикалния и популистки вот. С подкрепа около 4% ВМРО е най-близко до изборния праг. Най-забележим ръст обаче е налице при коалицията Воля-НФСБ. Тя почти утроява стартовия си резултат и достига до 3.1%. Макар и с по-ниски проценти, Възраждане (1.7%) и Атака (1.2%) също се намесват в разпределението на този вот. Голямата въпросителна тук е, дали ВМРО ще успее да се пребори за парламентарно представителство на тези гласове, или наблюдаваният ръст на конкурентните формации, ще доведе до взаимното им потъване под бариерата.

Около 25% от решилите да участват във вота имат желание да гласува машинно, а 55.5% предпочитат традиционната хартиена бюлетина. По-активно машинно гласуване може да се очаква в големите градове, където са съсредоточени мнозинството от младите и високо образовани избиратели.  Сред почти всички партийни електорати преобладава предпочитанието към хартиените бюлетини, единствено сред тези на „Демократична България“ силите са изравнени.

Настоящото изследване е проведено в периода 27 – 30 март 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.