Празникът във Войводиново започна с тържествена литургия в храм „Свето Възнесение Господне“. След това жителите на селото се отправиха по традиция към параклиса „Успение Богородично“. Отец Емилиян освети курбан и благослови присъстващите. „Християните със смирени сърца и с трепет по традиция правим пост, за да може по-дълго време да погледнем в себе си и по-достойно да посрещнем един от най-прекрасните празници, посветени на Св. Богородица. Всички добре познаваме иконата, на която тя е полегнала, а около нея са апостолите и в средата Исус Христос. Тримата апостоли Йоан – на любовта, Петър – на вярата и Яков – на смирението обграждат Божията майка. Те са носители на  стълбовете, на които се уповаваме. Нека никога не забравяме застъпницата на нашите молитви и да благодарим на майката Божия, както и на нашите майки. Нека вярата, смирението, майчината любов и ласка и Св. Богородица винаги бъдат с вас и вашите семейства“, каза отец Емилиян. Той отправи благослов към всички християни и пожела добротворството на дарителите на параклиса да остане вовеки.

Интересна е историята на появата на параклиса „Св. Успение Богородично“ до лековитото изворче, което според възрастни хора от Войводиново е бликнало по време на Чирпанското земетресение. Тогава кучето на ловец ровило неспокойно на това място и стопанинът му с изненада видял, че то е открило малка метална икона на Пресвета Богородица. „Вдигнал ловецът иконата и оттам бликнала вода. Тя е била вградена в циментовия пояс около извора, чиито отпечатък още личи. Но иконата липсва, а следите й се губят през годините... По време на земетресението е рухнала и строящата се църква в центъра на селото, върху чиито основи е изградено читалището. Дали с бликването на изворчето Създателят не е дал знак къде да се построи църквата, можем само да гадаем“, разказва членът на настоятелството на НЧ „Виделина 1928 г.“ Галина Петрова. Тя сподели, че има и още една история по думите на Митко Спасов, който живее в близост до параклиса. Според него „кайначето“ е посещавано от хора от различни краища на страната, които са идвали тук да търсят изцеление. На Голяма Богородица са посрещали изгрева на слънцето до извора и са провеждали ритуал, който е помагал при безплодие. В него са участвали само жени. Те са обграждали младата невеста с пешкири, като параван, за да скрият голотата й и най-възрастната жена я е поливала с вода от извора. После всички са си тръгвали, като са оставяли дар за Богородичка – баница. „При изследване качествата на водата от изворчето е установено, че тя помага при заболявания на очите, на нервната система и при репродуктивни проблеми. По информация от ново време – вече има три бебета, родени след посещение в параклиса и ползване на вода от изворчето. Вероятно стотици бебета са се родили с помощта на лековитата вода“, споделя Галина Петрова.

Осемдесет години след бликване на лековитото изворче Галина предлага на своя съпруг Тончо Петров, да изчистят мястото около лековитото изворче и то да си „върне“ старата слава на място, което лекува. Когато споделили своята идея с бащата на съпруга й Марин Тончев, той категорично заявил, че до лековитото изворче трябва да се построи параклис. След строително разрешение дядо Марин прави първата копка. Изграждането на параклиса са забавя, но една нощ мъжът сънува интересен сън. „Според съня при него идват трима високи мъже със сребристи дрехи и му казват: „Хайде! Какво се случва? Нали обещахте да направите параклис, пък нищо не правите?“. Той го сподели с мен, но покрай ежедневни ангажименти строителството се отложи. След известно време моят свекър сънува същите хора и те отново задават въпроса: „Защо се бавите? Защо не си изпълнявате обещанието?“, разказва Галина Петрова. Именно тогава започва изграждането на параклиса „Свето Успение Богородично“ и няколко месеца по-късно е построен. През 2015 г. семейство Цонка и Павлин Бъчварови дарява иконостаса и обзавеждането на параклиса. На 8 септември 2015 г. е официално открит. За уредник на параклиса е определена майката на Галина – Атанаска Христева. Оттогава двете заедно подготвят курбана за здраве. И на празника винаги се събират жители на селото и техни гости.

„Имаше един дядо Насе, който се къпеше в кайначето всеки ден. Ние като деца често идвахме на лековития извор и връзвахме на една шипка кончета за здраве“, спомня си 91-годишната Невена Кунева – наследница на Врънчевия род, която бе дошла заедно със семейството си за празника. Тя сподели, че мястото около параклиса вече е неузнаваемо. Преди наоколо е имало гора и поля на нейната леля, а вече вижда как в близост са построени нови къщи.  

„Празникът на Св. Богородица се отбелязва в селото от дълги години. Параклисът е построен с дарения и след това е прехвърлен на общината, която го преотстъпи на църквата. Поддръжката на параклиса е дело на хората, чиято инициатива е създаването му – Галя и Тончо Петрови. Дарението на иконостаса и обзавеждането е от семейство Бъчварови. Да пребъде делото им и хората да свикнат да се събират и да си прощават“, коментира кметът на Войводиново Димитър Тосев.   

Заместник-кметът на Община Марица Гергана Титюкова пристигна на празника да поздрави жителите на Войводиново и да предаде благопожеланията от кмета Димитър Иванов.