Регионалният инспекторат за опазване на културното наследство в Пловдив започна проверка на сигнал за нарушения в периферията на Долнославската могила. Той е подаден от директора на Археологическия музей доц. Костадин Кисьов с доклад, изготвен от археолога Росица Миткова. Вчера специалиститеот пловдивската структура на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерство на културага са направили оглед.

Долнославската могила е един от най-значимите археологически паметници от българската праистория. Могилата е с диаметър при основата 150 метра и височина 5 м. Обектът е проучен от Ана Радунчева от Археологическия институт при БАН и Бистра Колева от Археологическия музей в Пловдив, които правят разкопки там от 1983 до 1991 г. На базата на проучванията си те определят обекта като „култов комплекс“. Проучени са основите на 35 сгради от късния халколит, а част от тях интерпретират като храмови постройки. Разкрити са елементи от архитектурната им декорация, както и голям брой предмети - над 4500, свързани с бита на обитателите и ритуалните практики през късния халколит. В основата на могилата има селище от ранния неолит (кр. на VII – нач. на VI хил. пр. Хр.), което до днес остава непроучено.

Обектът „Енеолитен храмов комплекс „Долнослав“ в селищна могила „Лопките“ е археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ и се намира в поземлен имот в област Пловдив, община Асеновград, с. Долнослав, местност „Лопките“. Собствеността е общинска – частна, а видът територия - „земеделска“.

По данни от доклада на археолога Росица Миткова от РАМ-Пловдив е констатирано нарушение в южната периферия на могилата. Във връзка с каптирането на извора в югоизточната част на могилата със земекопна техника е направен изкоп с ширина над 10 метра и дълбочина над 2 метра, при което са нарушени културните напластявания в южната периферия на селищната могила. В изкопа се наблюдават спорадични останки от стени на праисторически постройки (опалени мазилки), фрагменти от замазки на пещи и голямо количество керамични фрагменти от Късния халколит. Открити са и 5 фрагмента тънкостенна керамика с останки от бяла боя (Ранен неолит), както и цилиндрична керамична антропоморфна фигура (Късен халколит).

По данни, предоставени от Община Асеновград, изкопните работи са извършени във връзка с изпълнение на проект: „Изграждане на нов хоризонтален дренаж и довеждащ водопровод за допълнително водоснабдяване на с. Червен, община Асеновград“, съвместен проект с ВиК - Пловдив. По предварителни данни изкопните дейности са извършени в поземлен имот, който се явява охранителна зона на археологическата недвижима културна ценност. Към днешна дата в направения изкоп са положени дренажните тръби, които да събират подпочвените води. Следва изграждане и оборудване на помпената станция от ВиК - Пловдив и полагане на захранващ водопровод до съществуващия водоем на селото.

Строителни работници унищожиха артефакти на праисторическа могила край АсеновградНа недвижимата културна ценност от национално значение при изкопни работи са се появили фрагменти от керамика и дори атропоморфна фигура

Строителни работници унищожиха артефакти на праисторическа могила край Асеновград
На недвижимата културна ценност от национално значение при изкопни работи са се появили фрагменти от керамика и дори атропоморфна фигура

Проектът „Изграждане на нов хоризонтален дренаж и довеждащ водопровод за допълнително водоснабдяване на с. Червен, община Асеновград“, възложен от Община Асеновград, не е съгласуван с Министерство на културата, а Исторически музей - Асеновград и РАМ - Пловдив не са уведомени за започване на изкопните дейности.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 инвестиционите проекти в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от Закона за културното наследство.

Съгласно чл. 161, ал. 1 и 2 осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти. В процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози.

В следващите дни Регионалният инспекторат за опазване на културното наследство в Пловдив ще продължи в детайли проверката по спазване на изискванията на Закона за културното наследство и ще предприеме административно-наказателно производство по случая спрямо установения извършител.