Четириетажна къща, разположена на хълм Бунарджика ще остане в историята, след като Върховния административен съд потвърди окончателно заповедта за нейното премахване, издадена от кмета на район "Централен" Георги Стаменов

В подножието на пловдивското тепе, където древният гранит среща тесните паважни улици на града, една сграда на ул. „Ген. Георги Цанев“ с десетилетия нарушаваше както градоустройствения ред, така и законите на физиката. Откъм улицата фасадата ѝ умело крие своята истинска същност — масивна четириетажна конструкция, вкопана дълбоко в скалния масив на хълма.

Архитектурният абсурд на това имение се разкрива едва при влизане в неговите подземия. На най-долните си два етажа сградата изобщо няма изградени собствени югозападни стени — тяхната роля се изпълнява от самата гола, монолитна скала на вековното тепе. Дълбоко под нивото на уличния паваж, вкопано в гранитните пазви, се намира първото ниво: таен вътрешен басейн, обграден от специална зала за забавления, бар и спомагателни помещения. До този скрит подземен свят се достига през мрачна, изключително стръмна стоманобетонна вита стълба, спускаща се директно от гаража, или през вътрешни проходи на съседна постройка. На покрива, като козирка над града, виси огромна панорамна тераса с дървена пристройка.

Това не е просто незаконен строеж, а архитектурен паметник на една епоха, в която силата пренебрегваше правото.

Сянката на 90-те: 9 тона хашиш и будоарът в скалата

Призраците на прехода са трайно запечатани в бетона на скалната къща. Неин строител е Антон Донгов, известен в ъндърграунд средите от края на миналия век като Тони Донгов. През пролетта на 1996 г. името му гръмва в една от най-мащабните международни антинаркотични операции на Балканите. На граничния пункт „Кулата“ спецслужбите спират ТИР с мраморни плочи, в чиято кухина са укрити рекордните 9 тона хашиш. Донгов е арестуван заедно със собствениците на камиона Петър и Запрян Маринашки, както и с холандския гражданин Корнелиус Бренченс, известен с прозвището „Карло“.

Докато белезниците щракат на границата, щурмови групи на полицията нахлуват в хасиендата на Донгов на Бунарджика. Търсените кашони с наркотици не са открити на място, но разследващите остават сащисани от видяното. В подземните нива, вградени в скалата, ги посрещат работещ басейн с джакузи и мащабна колекция от домашно порно. По-късно холандецът Карло, чието име се свързва с трафик на 60 кг кокаин от Аржентина в комбайн за 3 милиона лева, получава лека мярка за неотклонение и изчезва зад граница. За Донгов не са публично съобщени евентуални последици след акцията. 

През всички тези години сградата на Донгов остава фантом в Имотния регистър - без чисти партиди за собственост, но с реално присъствие върху общинската паркова земя.

Правният лабиринт: Покровители, ипотеки и фиктивни дарения

Сагата започва още през 1990 г., когато Донгов купува скромна къщичка от 41 кв.м върху двор от 140 кв.м. Той събаря постройката и разширява владението си върху терен от над 300 кв.м, който е съсобствен с Община Пловдив, заемайки самоволно чужда земя. Донгов притежава едва 45/303 идеални части от парцела, но това не го спира да вдигне първите три етажа до 1996 г., а между 1998 г. и 2003 г. да изгради и четвъртото ниво.

Собственикът сам оставя следи за незаконността на делото си. В специални декларации до Община Пловдив от 1998 г. и 2003 г. той официално признава, че е изградил незаконен обект. Въпреки че през 2006 г. главният архитект на район „Централен“ официално му отказва узаконяване, Донгов задвижва сложен процес от юридически маневри. През 2005 г. имотът е ипотекиран за 60 000 лв. съвместно с фирма „БАРИМЕКС“ ЕООД. През април 2016 г. е извършена доброволна делба с чуждата гражданка Корин Данкер. Между 2016 г. и 2023 г. следва серия от дарения на нищожни идеални части към редица физически лица (Иван Филипов, Атанас Златанов, Димитър Христев и Елена Златанова). През юли 2025 г. Донгов нанася нов удар, като завежда дело срещу Община Пловдив с искане съдът да го признае за собственик на апетитния парцел по давностно владение за периода 1996–2022 г. — точно времето, през което е ползвал незаконния басейн.

Всички вратички в закона обаче се затвориха окончателно. На 6 октомври 2026 г. ВАС потвърди решението на Пловдивския административен съд и заповедта за събаряне, издадена от кмета на район „Централен“ Георги Стаменов.

Магистратите от ВАС категорично обориха защитните тези на жалбоподателя. На първо място те посочиха, че има несъвместимост със зелената зона - Съдът подчерта, че според Подробния устройствен план (ПУП), одобрен още със заповед № 1613 от 18.08.1988 г. и непроменен и до днес, имотът е отреден ексклузивно за „зеленина“. В парковите зони строителството на жилищни сгради е изначално недопустимо, което прави палата „нетърпим“ и изключва възможността за каквато и да е правна амнистия.

Тя разбиха ѝ аргументът на Донгов, че цялото му семейство, включително малки деца живеели в къщата и тя била единствен дом на фамилията. ВАС категорично отхвърли това възражение, като разкри, че в същия имот Донгов притежава втора, триетажна законна сграда, построена на калкан, поради което събарянето на незаконния палат няма да го остави без дом.

Съдът отхвърли и опасенията, че събарянето ще увреди съседните имоти, позовавайки се на техническата експертиза, че сградата е изпълнена на фуга и премахването ѝ е конструктивно безопасно.

С диспозитива „Решението е окончателно“, върховните съдии поставиха точка на спора. То дава пълно законово право на багерите да влязат на ул. „Ген. Георги Цанев“ и да премахнат масивната четириетажна конструкция.

След 36 години на незаконни градежи, тайни подземни басейни и съдебни хватки, естествените скали на Бунарджика отново ще бъдат разкрити.