Как се отчита работата на личния асистент, когато грижата изисква да напусне дома заедно с човека, за когото отговаря? Този въпрос постави майка, която публикува своя горчив опит с контрола върху услугата. Разказът ѝ предизвика бурна дискусия в социалните мрежи, която продължава вече няколко дни, видя TrafficNews.
Законът у нас предвижда контрол върху предоставянето на личната помощ, включително чрез проверки. Ако асистентът не бъде открит на място, може да се наложи да даде писмени обяснения. При установено нарушение е възможно да последва дисциплинарно наказание, дори прекратяване на трудовия договор. В същото време правилата позволяват асистентът да отсъства, когато придружава човека с увреждане на рехабилитация или при други дейности, свързани с ежедневието му. Така възниква въпросът как се правят проверките, без да се ограничава възможността на хората с увреждания да излизат и да получават необходимата им помощ извън дома.
Документи, публикувани в група на личните асистенти в България, разкриват, че Ина Маринова е била проверявана от служители на социалната услуга, но не е била открита на адреса на човека, за когото се грижи. От администрацията са ѝ поискали писмени обяснения за отсъствието, тъй като не е уведомила предварително ръководството.
„Значи, асистентът е онзи затворник, който се грижи за друг вид затворник и двамата затворника нямат право да напускат дома си, без да им е разрешено, а в случай че ги открият по телефона, то те трябва до 15 минути да са на адреса. Поправете ме, ако греша, това значи ли, че майка асистент има право да изведе детето си инвалид само около блока? Щото то, докато дотътриш инвалидна количка с тежко дете по ужасно непроходимите тротоари, 15 минути не стигат“, пише Маринова.
Публикацията ѝ предизвика бурна дискусия, като стотици коментари разделиха потребителите на две позиции.
„Работното ми място е там, където е синът ми“, пише майка на младеж с увреждане. Тя изразява недоволство от възможността контролът да затрудни излизанията и ежедневните занимания на хората, които разчитат на лична помощ.
„Асистентът е краката, ръцете, устата, гласът, очите... всичко за детето/лицето с увреждане и целта е точно този асистент да направи съществуването на лицето с увреждане възможно по-нормално. Да бъде нахранено, да бъде изкъпано, но и да отиде на разходка, на гости, на МОЛ, на плаж, на море, на планина, на един куп забавления, защото тези хора и деца и техните асистенти не са престъпници, те са свободни хора и също като всички уж здрави хора, искат да живеят и да се забавляват“, посочва майката.
Други коментиращи също споделят случаи, в които асистенти от цялата страна са били търсени при проверки, докато придружават потребителите извън дома. Една от жените разказва, че се е наложило да издаде допълнителна служебна бележка, за да удостовери, че малко дете от Асеновград е било на рехабилитация с баба си в Пловдив, която работи като негов личен асистент.
На противоположната позиция обаче застава Мартина Георгиева, която заявява, че работи по механизма за лична помощ в друга община. Тя смята, че част от критиките пренебрегват задълженията на асистентите и правилата за отчитане на извършената работа.
„Личният асистент и потребителят не са затворници“, пише Георгиева. Според нея в месечните отчети се описват и дейности от социален характер, а при посещение на рехабилитация или пътуване извън населеното място администрацията трябва да бъде уведомена по установения ред. Тя подчертава, че личната помощ е трудова дейност с конкретни задължения и че контролът е необходим.
Какво всъщност предвиждат правилата?
Личната помощ трябва да подпомага хората с увреждания в ежедневието им и да им дава възможност да участват в обществения живот. Това може да включва грижи в дома, но и придружаване до лекар, рехабилитация, магазин или други места. В същото време личните асистенти работят по трудови договори и трябва да отчитат изпълнението на задълженията си. Именно тук възниква спорът – как се доказва извършената работа, когато асистентът и потребителят не са на домашния адрес, и какви са изискванията при проверка. Нормативната уредба предвижда, че отсъствието на асистента от дома не се смята за нарушение, когато е свързано с определени дейности на потребителя, сред които рехабилитация и участие в социалния живот. Затова самият факт, че служителят не е открит на адреса, не е достатъчен, за да се заключи, че не е изпълнявал задълженията си.
Дискусията се разгаря в момент, когато социалното министерство обяви преглед на механизма за лична помощ. Министър Наталия Ефремова заяви, че се търсят промени в посока на професионализиране на услугата. По думите ѝ броят на личните асистенти е нараснал от около 19 000 през 2019 г. до над 80 000 към момента.
Припомняме, че в Пловдив, където има над 4000 лични асистенти, също бяха поставени въпроси около организацията на услугата. TrafficNews проследи казуса с огромните опашки, които се образуват след промяна в организацията при подаването на месечните отчети на личните асистенти. Общината вече обяви мерки за облекчаване на процеса.
Личните асистенти обаче са категорични – предизвикателството пред системата е да намери баланс между правила и контрол, без излишни пречки пред хората, които разчитат на тази услуга.
Още от категорията
Виж всички
Дрейфуващият в Черно море кораб е изведен от българската зона
МВнР не е уведомено за пристигането на Ива Михайлова у нас
Темите на Traffic News
