Как чрез българска храна и вино да направим България разпознаваема и целогодишна туристическа дестинация от световен клас - тази тема бе обсъдена на Националната конференция „Българските храни и вино – ключов фактор за развитието на туризма и конкурентоспособността на дестинацията" на голям форум в зала „Хоризонт“ на Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив. Престижното събитие бе организирано съвместно от Националния борд по туризъм и УХТ с институционалното партньорство на Министерството на туризма и бе посветено на 20-ата годишнина от учредяването на Борда. Датата 16 октомври бе избрана неслучайно – на този ден Организацията на обединените нации отбелязва Световния ден на храната.

Конференцията събра на една маса представители на държавната власт, академичната общност, водещи бизнес организации и браншови асоциации. Сред официалните гости бяха министърът на туризма д-р Илин Димитров, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, заместник-министърът на туризма Мариела Модева, областният управител на Пловдив Георги Янев, председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова и председателят на УС на Българската стопанска камера Добри Митрев.

Домакинът на форума – ректорът на УХТ проф. д-р Галин Иванов, приветства участниците и припомни, че вече над 70 години университетът подкрепя иновационния потенциал на хранителната индустрия и съхранява традиционното технологично ноу-хау на страната ни. В своето изказване той подчерта, че традиционните храни са кулинарните посланици на България пред света, които укрепват националната идентичност и подпомагат местните производители и региони.

За първи път по време на форума бяха обявени две специални селекции, подготвени от научно-експертния екип на УХТ: „ТОП 10 на традиционните български храни“ и „ТОП 10 на традиционните български сортови вина“. Проф. Иванов акцентира и върху изграждането на новия Център за компетентност „Агрохранителни системи и биоикономика“, оглавяван от УХТ в партньорство с още седем изследователски институции, който ще осигури съвременен инструментариум за верификация на автентичността и качеството на българските продукти. В знак на уважение и за институционалната подкрепа, ректорът връчи почетни плакети на УХТ на министрите Пламен Абровски и Илин Димитров.

Министърът на туризма д-р Илин Димитров посочи, че българските храни и вино са автентичен културен код и мощен инструмент за дипломация и изграждане на националния бранд „България“. Той подчерта, че е изключително важно в българските ресторанти да се предлагат все повече местни продукти, тъй като качествен туризъм не може да се прави с вносни зеленчуци и храни.

По време на форума министър Димитров представи ключови законодателни промени, насочени към изсветляване на бранша и децентрализация на рекламата. Предвижда се законово задължение апартаментите в платформи като Airbnb и Booking да бъдат вкарани в Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), като така ще се отчита всеки турист, който е отседнал за нощувка в тях. Планира се 50% от събрания туристически данък в общините задължително да се разходва за две основни направления – реклама на дестинацията и транспортна свързаност. Според министър Димитров тази реформа ще осигури значителни допълнителни средства, като посочи, че за община като Пловдив това означава стабилен ресурс от порядъка на 15–20 милиона евро за децентрализиран маркетинг и събития извън активния сезон.

Министърът обяви още, че през май в Казанлък предстои голяма международна конференция, посветена на винения и културния туризъм („Вино и рози“), а по отношение на летния сезон изрази увереност, че няма поводи за притеснение, тъй като основните ранни записвания започват от януари.

Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски подчерта уникалните характеристики на България като тероар и географско положение. Той заяви, че основната цел на земеделското министерство е да гарантира условия за производството на безопасна и изключително качествена храна, която да бъде рекламирана и да привлича чуждестранни туристи. Абровски призова за по-активно използване на европейските схеми за качество, включително защитените географски означения (ЗГО) и храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ).

Председателят на Българската стопанска камера Добри Митрев изтъкна, че туризмът е „индустрия на гостоприемството“, която генерира между 7% и 11% от брутния вътрешен продукт на България. Той определи културата, природата, храната и гостоприемството като четирите основни стълба на успеха за българската икономика.

Председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова акцентира върху ролята на туризма като най-голямата платформа за подкрепа на родното производство, обслужваща над 12 милиона туристи годишно. Тя декларира твърдата позиция на КЗП за борба срещу необоснованите търговски надценки и нелоялните практики, отбелязвайки, че надценките у нас често достигали над 100-135%, докато в останалите европейски държави са между 25% и 35%. Манолова подчерта, че продоволствената сигурност на страната се гради не по щандовете на супермаркетите, а във фермите, лозята и преработвателните предприятия.

След официалните изказвания и доклади, заложени в програмата, за присъстващите бяха прожектирани специално подготвените видеоклипове, представящи селектираните 10 традиционни български храни и 10 традиционни винени сорта.

Кулминацията на събитието пренесе гостите от зала „Хоризонт“ директно в Кулинарната иновативна лаборатория на УХТ, където част от представените продукти – изработени лично от студентите на университета – бяха показани на живо и дегустирани:

  • Традиционни млечни изделия: Майсторски приготвени българско бяло саламурено сирене и кашкавал от краве мляко.
  • Елитни месни деликатеси: Занаятчийски варено-пушен свински бут по традиционна българска рецепта (сравняван по качества с класическото прошуто).
  • Винена селекция: Дегустация на традиционни винени сортове, сред които специално внимание привлече червеното вино от сорта Гъмза – един от най-старите, автентични и ценни български сортове, чието възраждане е кауза за винените специалисти.

В лабораторията младите студенти от 3-ти курс по специалност „Хотелиерство и ресторантьорство“ – Калоян Стоев и Никола Бодоров – споделиха детайли за практиката си. Калоян Стоев разказа за изработката на млечните продукти и сподели любопитен пример за високата им алергенна безопасност и натурално качество. Студентите подчертаха, че съвместната работа между академичната общност, бизнеса и държавните институции дава реален шанс за развитие на младите кадри в индустрията на гостоприемството. 

Проведената конференция в УХТ препотвърди, че съчетанието между богатата българска кулинарна история, уникалния тероар и съвременните академични иновации е ключът към превръщането на България в разпознаваема и целогодишна туристическа дестинация от световен клас.