Проф. Елена Кантарева-Дечева бе пенсионирана и вече не е директор на "Старинен Пловдив". Тази новина разбуни кошера на културните среди в града под тепетата. Обичана от едни, хулена от други реставраторката остави своята значима професионална диря начело на Общинския институт най-вече с работата си по възстановяването и социализацията на Малката и Епископската базилики на Филипопол. Двата обекта се превърнаха не просто в музейни експозиции, а в политематични пространства с множество събития и атракции.

Епископската базилика на Филипопол беше най-мащабният проект в кариерата ѝ. Кантарева-Дечева ръководи екипа, който в продължение на години реставрира над 2000 квадратни метра късноантични мозайки на две нива. Музейният комплекс се превърна в най-посещавания обект в "Старинен Пловдив" след отварянето ѝ. Реализацията му бе в резултат на партньорство между Община Пловдив и Фондация "Америка за България". 

В качеството си на експерт и директор на „Старинен Пловдив“ Кантарева-Дечева сякаш бе концентрирана повече към новите обекти и не толкова към къщите, които се водят за управление от Общинския институт. В нейния управленски период бяха реставрирани къщите "Павлити" и "Стамболян".

За сметка на това някои знакови сгради бяха оставени на произвола на съдбата като Балабановата къща, за която медията ни разказа, и къща "Недкович" с чудесна външна реставрация на фасадата, но с тежки проблеми вътре и спешна нужда от мерки.

Именно затова - след публикация на TrafficNews - Инспекторатът на Министерството на културата се самосезира и изпрати инспектори на спешен оглед. Наложени бяхаи предписания за конструктивно укрепване, за да се спре деформацията на сградата, по чиито стени бяха плъзнали стряскащи пукнатини до степен през тях да се вижда навън.

Често бившата директорка на Общинския институт излизаше с изявления, че средствата за възстановяване не достигат, че всяка намеса е свързана със сериозни административни предизвикателства, свързани със съгласувателни процедури с Националния институт за недвижимо културно наследство.

Два много сериозни скандала белязаха управлението на Кантарева. Първият бе около пожара в Пампоровата къща до Античния театър, лумнал вечерта на 20 януари 2024 г. Тогава се оказа, че сградата не е застрахована, а в пламъците бяха унищожени 15 квадратни метра от покрива. Поражения имаше и вътре в сградата след погасителните дейности. Оказа се, че инцидентът е възникнал от късо съединение от бойлер на втория етаж на къщата. Това бе странно, тъй като къщата се ползва като гримьорна и обслужваща база само в активния летен сезон, когато има представления на Античния театър.

Другият голям скандал гръмна, след като стана ясно, че в Епископската базилика са извършвани нерегламентирани намеси по мозайките. В резултат на това Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към МК наложи

Предварителна административна мярка и забрани на екипа на Кантарева каквито и да е намеси, с които може да бъдат увредени недвижимите културни ценности.

Тихата война продължи, след като проблемът се превърна в политика и се намеси фондация "Америка за България". Кметът Костадин Димитров и МК бяха обвинени, че спъват поддръжката на обекта. Започнаха да се появяват драматични снимки със захвърлени върху мозайките калцуни, по прозорците на Базиликата можеха да се рисуват многопластови рисунки благодарение на натрупан прах.

Независимо от всичко Върховният административен съд потвърди ПАМ-а на Министерството на културата, задължавайки института да преустанови спорните дейности и да предостави пълна документация за извършеното до този момент.

И докато привидно ситуацията бе спокойна на повърхността, археолозите предизвикаха истинска криминална драма с пресконференция, на която обявиха, че след извършени нерегламентирани разкопки в основите на мозайките е открита мраморна глава на градската богиня закрилница на Филипопол. Това се случи в края на 2024 г., но действията с участието Криминална полиция, ДАНС и инспектори от МК се бяха случили още през април 2024 г.

„Тя е уникално произведение на античното изкуство, изработена от висококачествен мрамор. Тя е в традициите на елинизма, а очите ѝ са сърца, а главата ѝ краси корона моралис – крепостна корона. Размерът на главата показва, че статуята е била висока поне два метра. Няма откривана такава статуя на градска богиня другаде в България. Изображението ѝ е засичано само върху монети от периода на император Домициан“, разказа директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов.

Стауята е от I-III в. и по думите на археолога, който е и експерт-оценител за ДАНС, ГДБОП и Криминална полиция, пазарната стойност на находката е 500 000 евро.

Тогава Елена Кантарева-Дечева категорично отрече обвиненията в нерегламентирани разкопки и укриване. Тя заяви, че обектът е заснет още през 2015 г., но се оказа, че проучвателите археолози в лицето на Жени Танкова не бяха уведомени за наличието ѝ. Скандалът бе туширан, а от гилдията твърдят, че това се е случило с активната намеса на "Америка за България".

Въпреки това скандалът нанесе своите репутационни щети и внесе още напрежение в разединения екип на Общински институт "Старинен Пловдив". В един момент дори се заговори, че под натиска на фондация "Америка за България" се прокарва идеята трите обекта - Малката и Епископската базилика, както и античната сграда "Ирини" да бъдат обособени в отделен институт - общински или държавен, начело на който да застане проф. Кантарева-Дечева. Екзотичната идея, аргументирана с кандидатурата на груповия обект за влизане в листата на ЮНЕСКО, дори стигна до парламента.

Поне към момента, на този казус сложи край писмо на Мариан Бачев - тогавашния министър на културата, с което бе изяснено, че има ресорен музей, компетентен да се грижи за археологическия обект и това е РАМ-Пловдив.

Вероятно именно в битката за такъв институт Елена Кантарева-Дечева се впусна и в политиката. На последните избори тя активно участваше в предизборната кампания под тепетата на "Прогресивна България" на настоящия премиер и бивш президент Румен Радев като част от листата в Пловдив. През май тази година президентът Илияна Йотова я награди с Почетен знак на президента на Република България за изтъкнати дейци в изкуството и културата. Това кара мнозина да предполагат, че е много вероятно на следващите местни избори тя да бъде в банката - кадри на Радев, с която той ще се опита да влезе в управалението на Пловдив. 

Ще бъде интересно дали истинските аргументи и причини Кантарева да бъде пенсионирана ще излязат наяве макар и неофициално. Защото е ясно, че тя е дала своя дан за културното наследство и има за какво да ѝ се благодари, но пък и е видно, че тя не е единственият в пенсионна възраст ръководител на институция под тепетата.

Доц. д-р Елена Кантарева – Дечева е победител в конкурса за директор на ОИ „Старинен Пловдив"

"Симфонична фантазия" на старта на Opera Open, Елена Кантарева с приз за принос към културатаОркестърът изпълни част от "Четири скици за голям оркестър"

Елена Кантарева-Дечева: Има два съгласувани с НИНКН проекта за Пампоровата къщаВ понеделник ще ги издирим. Ако не са част от документацията ни, ще ги поискаме от Института, каза директорът на "Старинен Пловдив"

Елена Кантарева-Дечева: Разкриването на главата на богиня не бе от мои служители