Атаките срещу търговски кораби в Черно море поставят под въпрос сигурността на моряците и налагат промени в подготовката им за оцеляване при извънредни ситуации. Международната морска организация е предприела стъпки за преразглеждане на обучителните курсове, така че те да отговарят на новите заплахи. От 16 септември Черно море е обявено за зона с военен риск.

При две от атаките срещу плавателни съдове в Черно море загинаха членове на екипажите. Инцидентите повдигат въпроса доколко досегашното обучение на моряците е достатъчно в условията на нарастваща опасност от удари с дронове и други военни средства.

За да започнат работа на кораб, моряците задължително преминават обучение по безопасност съгласно международните изисквания. То включва четири основни модула – оцеляване на море, борба с пожари, оказване на първа медицинска помощ и безопасни условия на труд.

„Издава се сертификат, който е признат от Международната морска организация, валиден е пет години и на всеки пет години се преминава през опреснителен курс“, обяснява гл. ас. Димитър Василев от Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“.

По думите му действащият стандарт е установен през 2010 година, а от миналата година Международната морска организация работи по преразглеждането на моделите за съответните курсове. Промените обаче изискват съгласуване между всички 160 държави членки, което прави процеса сложен.

Допълнително предизвикателство са дроновете, които могат да превърнат плавателните съдове и екипажите им в лесни мишени. При подобни атаки времето за реакция често е изключително ограничено, което поставя въпроса дали моряците разполагат с необходимите знания и умения за действия при съвременните заплахи.

Несигурността в региона може да се отрази и на интереса към моряшката професия, която и без това е изправена пред недостиг на квалифицирани кадри.

„Към 2030 година недостигът на квалифицирани морски офицери ще бъде над 39 000 души. Това означава, че на всеки един кораб в океана или пътува с човек по-малко, или колегите са принудени да удължават контрактите и тръгват по-рано на работа“, коментира капитан далечно плаване Адриян Евтимов, управител на морска компания.

Според него тепърва ще се оценява как атаките срещу търговски кораби влияят върху избора на младите хора да се насочат към професията. „При всички положения сме изправени пред абсолютно нова реалност в моряшкия труд“, посочва той.

Освен пряката опасност за екипажите, атаките могат да имат и дългосрочни икономически последици за държавите в региона. Повишаването на риска води до по-високи застрахователни премии и може да накара корабособствениците да избягват плаването през Черно море.

„Сами разбирате, че корабите ще избягват движение в Черно море, застрахователните премии стават огромни, ще стане едно мъртво море“, коментира адвокатът по морско право Христо Раев.

Според експерти заради зачестилите удари по търговския флот Черно море вече представлява по-голям риск за корабоплаването от Ормузкия проток. От Параходство „Български морски флот“ са заявили, че вече избягват да навлизат в Черно море.

Последиците за България могат да се усетят както в поскъпването на морския транспорт, така и в намаляването на товарните потоци през българските пристанища. Ако несигурността се задълбочи, това би могло да засегне търговията и икономическата активност в целия регион.