На Разпети петък, най-тъжният ден в година, десетки миряни дойдоха в храма "Св. Димитър" в Брезово, за да минават под масата за опрощаване на греховете. На този ден Исус Христос се жертва, за да изкупи греховете на човечеството, преживява непосилни мъчения и страдания и бива разпнат на кръста. 

Днес не се отслужва литургия, а постът е крайно строг. Сутринта в храма се изнася светата плащаница, чието носене напомня за носенето на Христовото тяло към Гроба. Вечерта се извършва символичното опело Христово. 

От сутринта предимно възрастни хора влизат в храма "Св. Димитър" като молят за изцеление, прошка и скърбят за жертвата на Бога. С вдигането на слънцето градът започва да се събужда, а с това и църквата става по-оживена. 

Храмът „Свети Димитър“ в Брезово е на повече от век и половина и е притегателно място за хората от района. Наскоро той бе ремонтиран и обновен. Първоначално на територията на днешното Брезово е съществувал турски чифлик, около който се заселват българи от близките села. Тук заедно са съжителствали българи, турци, цигани, гърци. По-късно чумна епидемия обезлюдява селото. В по-късен етап се заселват български семейства от Лясковец.

В миналото са се отглеждали многобройни стада от т.нар. „брези биволи“. Те били наричани „абрашести“ т.е. шарени (от турската дума „абраш“ – шарен, белязан), тъй като били тъмни на цвят, но с по едно бяло петно на челото (като белязан). Така биволите дали името на селището, в което ги развъждали – Абрашларе, по-късно в буквален превод Брезово.

Брезово е дало и изселници в Бесарабия и началото на две нови села – Дрангово и Отец Кирилово, които отстоят на близко разстояние едно от друго и само на час път пеша от Брезово.