В последните няколко години край Пловдив се случват четири авиоинцидента. Три от тях са с частни малки самолети - сглобени, експлоатирани и поддържани от собствениците им, които са съответно любители пилотите, излетели от несертифицирани летателни площадки край Пловдив за развлекателни полети. Две от тях взимат по две жертви. При една от тях пилотът и пътниците - четири деца, напуска произшествието.

Последният случай на смъртоносна авиокатастрофа е този на 20 април край пловдивското село Оризари. 45-годишният Стефан Василски, собственик на авиоклуб в Белозем, изпълнява развлекателен полет за поздрав на публиката на дрон състезание, а на борда си качва 18-годишният Валентин Аламански от Чирпан. Те излитат от несертифицираната летателна площадка на Белозем със сглобения от Василски негов самолет, изпълняват маневра, крилото се чупи и пада на стадиона в Оризари, а машината се разбива в дигата на река Марица. Пилотът и неговия спътник загиват намясто. Машината е минала технически преглед в края на миналата година, а тепърва предстои да се разследва какво е довело до трагичния инцидент. 

Случаят е поет от Специализирано звено за разследване на авиационни събития /СЗРАС/, което имаше не малко работа в района през изминалите години. 

Други два подобни случая, за щастие без жертви, вече са увековечани с детайлни доклади от разследващото авиозвено. На 13 май 2017 пилотът-собственик на самолет STORH HS, регистрационни знаци I-C645, изпълнява развлекателни полети с пътник на борда в района на несертифицирана летателна площадка „Маноле“. Второто излитане за деня е около 11:05 ч и след полетно от 30-35 минути, на подхода за кацане пилотът прекратява снижението поради наличие на препятствие, а само след секунди при височина от около 150-180 ft двигателят на самолета се самоизключва. Пилотът избира площадка встрани от населеното място и препятствията в района и изпълнява принудително кацане. След опирането в земната повърхност и последващо кратко изтъркулване се чупи носовата стойка на самолета, машината се преобръща и се разбира. Пилотът и неговият спътник се отървават с охлузвания и прорезни рани. 

Непосредствена причина за реализиране на авиационното произшествие е забравяне от пилотиращия пилот на горивния кран на горивопровода от десния резервоар към двигателя в затворено положение. Основна причина е неизпълнение от пилота на процедурите за зареждане на самолета с гориво и на нормалните процедури по време на полета за контрол на изразходваното гориво. Съпътстващ и причини за реализиране на авиационното произшествие са липсата на подходящо място за безопасно изпълнение на принудително кацане при отказ на двигателя извън района на несертифицирата летателна площадка „Маноле“, както и незадоволителното поддържане на техническото състояние на самолета, изразяващо се в липса на програма за техническо обслужване, невъзможност за проследяване на извършваните работи за поддържане на летателната годност на самолета, наличие на корозия по основни възли, липса на задължителни маркировки, сочи докладът на СЗРАС. 

От спецавиозвеното препоръчват да се отнеме удостоверението за регистрация и разрешението за полети на машината, но не ангажиращото становище е към италианските власти, откъдето е купен и където е регистриран самолетът. 

На 16.04.2016 г. собственикът на самолет PZL-Koliber 150 с регистрационни знаци LZFDA празнува сватба в хангар на нерегламентирана летателна площадка в землището на село Белозем, община Раковски, област Пловдив. На тази площадка към момента е базиран самолетът му. Около 13 часа той решава да изпълни развлекателен полет с 4 деца на борда. При опит за излитане не може да набере необходимата скорост за отлепване и затъва в мокрия грунд след края на пистата. Поне така се твърди, тъй като пилотът собственик не съобщава за инцидента, децата са откарани за прегледи, но случаят се потулва. Самолетът получава значителни повреди в следствие на произшествието. Намиращите се на борда собственик и четири деца не са получили сериозни наранявания, въпреки че някои от децата са с охлузвания и натъртвания. Те са малолетни, измежду тях е детето на собственика, дъщерята на съпругата му и две деца на семейни приятели. 

Според описание на случилото се от лица присъствали на мястото на събитието самолетът започва излитането не от началото на 6 пистата и с клапи не пуснати в излетно положение. В процеса на излитане по думите на собственика, който заявява, че е пилотирал самолета, се появява и гръбен вятър. Съществуват известни съмнения по отношение на това, кой е пилотирал самолета, собственикът или неговият баща, бивш пилот и бивш собственик на самолета, но лицата присъстващи на мястото на събитието отказват да изяснят този въпрос, а собственикът в обясненията за случилото се заявява, че той е пилотирал самолета. И двете лица са бивши пилоти и двете лица към момента на събитието нямат валидни свидетелства, даващи права за пилотиране на самолет.

Поради падналите валежи на нерегламентираната летателна площадка се формира известно заблатяване на грундовия терен. Когато констатира, че няма да може да отлепи самолета в рамките на зоната, пилотиращият решава да прекрати излитането, но (по негови думи) поради хлъзгавата трева летателната машина напуска пистата. Самолетът затъва в калта и получава множество повреди. След случилото се собственикът решава да натовари самолета на платформа от джет и го извозва от мястото на събитието, без да уведоми за случилото се авиационните власти. Самолетът е транспортиран в района на село Чоба, където му е извършен ремонт от лица, които нямат одобрение за извършване на такава дейност, без това да се отрази в техническата му документация. 

Според доклада, несъобразяване с фактическите условия на пистата и допуснати грешки в технологията на изпълнение на етапа излитане са част от причините, като основна е посочена - пилотиращият пилот няма необходимата квалификация и правоспособност.

Въпреки че за това, а и за преместването и укриването на самолета, има предвидени глоби между 1000 и 10000 лева, както и препоръките са отнемане на регистрацията на самолета, няма данни да са предприети мерки в тази насока. И в този случай става дума за сглобен собственоръчно самолет от части, прекарани през граница. Оказва се освен това, че разрешението му за експлоатация е дадено от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" при редица нарушения. 

На 11 юни 2018 хеликоптер Ми-17 (417) падна близо до авиобаза „Крумово“, загинаха двамата пилоти – 47-годишният кап. Пламен Пантелеев и 45-годишният кап. Стоян Неделчев. Първият от тях е имал над 600, а вторият над 500 летални часа. Полетът е бил тренировъчен, на височина между 30 и 50 метра, а задачата е била спасяване. Това е бил четвъртият полет на хеликоптера за деня с различни екипажи. Машината се е завъртяла на 180 градуса и после рязко е паднала, станало е толкова бързо, че пилотите не са успели да съобщят в базата.

Третият член на екипажа – бордният инженер Алексей Каменов, е напуснал сам хеликоптера и е вървял стотина метра. Приет е за лечение във Военна болница в София с тежки наранявания, но без опасност за живота. На 15 юни с военни почести, мъка и сълзи официални лица, близки и колеги се простиха с военните пилоти. Със заповед на министъра на отбраната Пантилеев и Неделчев са повишени в звание майор.

Официално - от военното министерство обявиха, че причината за авиакатастрофата е загуба на рефлексите на пилотите заради недостатъчно летателни часове. Оказва се, че армията на отечеството ни е с 8 изправни вертолета от 28 налични, при което от изправните само 1 боен, а пилотите с по 17-20 часа нальот при изискуеми според стандартите на НАТО 180 часа за година.

Бе изготвен и детайлен анализ на трагичния авиоинцидент, който обаче беше засекретен в материалите по военното производство. Разбилият се хеликоптер е машината, която прелетява над Пловдив, разпервайки трибагреника в небето на 3 март.