"Скритите послания с  Красимир Куртев“ - Скъпи читатели на Trafficnews, добре дошли в рубриката! В поредното издание ще засегнем темата - Апокрифи, артефакти и легенди за Акацията и скритото нейното скрито послание.

 В природата всичко има скрит смисъл поставен от Вселената. Каква е символиката на Акацията?

Акацията е пустинно дърво с много твърда и бодливи клони. Тя се споменава на три места в Библията. Един път като дърво. Втори път като материал и многократно при описанието на дарохранителницата във втората Моисеева книга.

В много суеверия Акацията не е добро дърво и затова не трябвало да се засажда в близост до къщата. Наричали я Нерод (без плод), а присаждането на акация се е смятало за светотатство.

Според митологията древният египетски бог Хор произлиза от акация. Нещо повече, това дърво се счита за местообитание на богинята Неит. Египтяните са вярвали, че в акацията се крие и живота, и смъртта.

За жителите на Египет акацията символизира слънцето, прераждането, безсмъртието, както и новото начало. В средиземноморските страни акацията символизира не само живота, но платоничната любов. Вярвало се е, че тръните на акацията отблъскват злите сили.

От древни времена акацията е символ на чистотата. В продължение на хилядолетия племената, които бродели из Арабската пустиня, се покланяли на това растение, което те считали за майка на дърветата.

Според една древна легенда хора, които са изпочупили клоните на акация, трябва да умрат до една година. Според Библията, от акациевото дърво - Gopher - е направен олтара на Ноевия ковчег. Ето защо за евреите акацията е свещено дърво. Тя символизира погребение и траур. Клоните на акацията също така се използват в ритуалите на тайните общества.

Ето и някои легенди за Акацията:

Египтяните го наричали дърво на невинността - Те се отнасяли философски към съществуването в природата на акации и с бели, и с червеникави цветове. За тях това било олицетворение на двете взаимосвързани състояния във вселената - живот и смърт, а преливането на цветовете се тълкувало именно като преминаването на едно състояние в друго. А защо е смятано за символ на невинността?

Богинята Нейт, която се приема за прототип на богинята Атина в гръцката митология, обитавала места, където растяла акацията. В нейното обкръжение винаги е имало нимфи девственици и така се родил митът за акацията като олицетворение на чистота и невинност.

Богинята Изида - Друга легенда свързва произхода и значението на акацията в човешката история с мита за Изида. Тя е една от най-великите богини на стария свят, въплъщение на идеала за женственост и майчинство. И едновременно с това - богиня на мъртвите. Съгласно легендата тя заченала сина си Гор от мумията на мъртвия Озирис. Тялото на любимия тя намерила в долината на река Нил в сандък, направен от акациево дърво.

Около него растели храсти от издънки на акацията и с острите си шипове те пазели тялото на Озирис от посегателство.

Дърво за свещени церемонии - Твърди се, че Ноевият ковчег е направен от акация. А трънливият венец на Христос е изплетен от клонки на бодливото растение. Както и разпятието е било от Акация гредата на която за заковани ръцете на Исус.

За евреите дървото се превърнало в свещено и с него се свързват погребения и дни на траур. Странстващите по Аравийската пустиня се покланяли на акацията, наричайки я дървото на майчинството.

Символ на слънцето и пролетта - Акацията се възприема и като символ на безсмъртието заради своята жизнеспособност и издръжливост. С нея се свързва пролетното равноденствие и обожествяването на слънцето. Определяна е като чувствително дърво, което не обича да бъде докосвано, да се откъсват цветовете или клонките му.

Към това можем да прибавим и мнението, битувало в миналото, че бодливите клони защитавали от врагове и нападения на неприятелски орди. Затова и много живи огради са направени от плътно посадени акациеви храсти.

В много от легендите, акацията се описва като „отношението към смъртта“, тоест се явява като изходна база за личната човешка философия за живота, а именно - откъде сме дошли, за какво сме на тази земя и най-вече, какво би следвало да оставим след себе си, преди да сме поели към небитието.