Днес светът отбелязва Международния ден на прегръдката. Празникът се чества за пръв път през 1986 година в САЩ, но бързо се разпространява и в други държави. "Традицията", която се спазва на този ден е да се подаряват приятелски прегръдки, дори на непознати хора.

Тази година празникът ще е малко по-различен, тъй като е белязан от пандемия. Едва ли ще видим щастливи ентусиасти, раздаващи "безплатни прегръдки" по улиците в студения ден. Коронавирусът обаче ни кара да ценим прегръдката още по-силно - особено тази на любимите ни хора. 

Прегръдката е особено важна за човешките емоции и ни съпътства от първата глъдка въздух. Психолозите смятат, че ако едно бебе не бъде гушкано и докосвано, то ще загине. Затова и този жест на тялото ни дава много повече, отколкото думите, които изричаме. 

А вие, ще прегърнете ли любимите си същества днес?

 

 

У нас пък се чества Бабинден, по стар стил. Някога празникът е бил посветен на възрастните жени, които са помагали на родилките, а днес е празник на акушери и гинеколози.

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са бабували на родилките. Обичайно честванията на Бабинден са на 8 януари (по нов стил).

На днешния ден през 1834 година в Копривщица е роден революционерът Любен Каравелов. Младият Каравелов израства сравнително охолно. Учи в килийното училище в Копривщица, основано от Найден Геров, предполага се по време на неговото учителстване там, както и по времето на неговия ученик Йоаким Груев. След като завършва Копривщенското училище Каравелов предприема обиколка на империята с баща си и успява да събере впечатления за бита и живота на българския народ, за неговите неволи и мечти.

Поради това, че баща му имал голямото желание Любен да стане търговец, той го изпраща в Пловдив, известен по времето със своя силен гръцки уклон и по негово настояване постъпва в гръцки "гимназион", където е подложен на силни опити за гърцизиране, както и пише в спомените си. Двегодишното пребиваване в Пловдив пък отваря очите му за големите разлики между бедни и богати, търканията между турци, гърци и българи. Впечатлителен и млад, само на 16, той се отвращава от "нечистотиите и лицемерието" на големия град, от надменността на гърците, от неуважението към обикновения човек от страна на турци и чорбаджии. Сам казва, че "не е очарован" и от българите, които според него трябвало по-настоятелно да отстояват своите права. Към края на престоя си в Пловдив, Каравелов се прехвърля в българското училище, където успява чрез руски вестници и романи, донесени по незнайни пътища да научи руски език.

Връщайки се в Копривщица, Каравелов е разочарование за баща си. Не станал търговец, а напълнил сърцето си с революционни идеи и възмущение към всеки, тъпкал народа му. Стойчо Каравела прави последен опит за "опитомяване" на своя син, като го взима на още една голяма обиколка за събиране на беглика из България, Македония и Сърбия, но единственото което донася Любен от там са записани народни песни, поговорки и впечатления от бита на различните части на Балканския полуостров.

През 1857 година Каравелов заминава за Русия. Открива, че военното дело в академията не е за него и се записва като свободен слушател във филологическия факултет. По това време класовите различия в Русия са се задълбочили. Руският селянин се издига в култ от някои автори, литературата поема по нов - революционен път, от който се учи и Каравелов. Видял класовите неправди още в Пловдив, той горещо приема като свои тези идеи, което личи и от първите му литературни опити. Точно в Москва Каравелов издава и първите си печатни произведения.

През 1869 година Каравелов заминава за Букурещ, призован от революционния комитет там. Букурещкият революционен комитет се утвърждава като главно средище на свободолюбивите българи в емиграция. В Букурещ Каравелов се среща и с Христо Ботев и двамата поемат да редактират вестник "Независимост".

Пристигането на Каравелов в Букурещ бележи и една друга повратна точка в българската борба за независимост. Неуспехите на комитските дружини на Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Караджата, Филип Тотьо налагат идеята за нов подход в борбата. Идеолог на този нов подход е именно Каравелов. Той смята, че само организираното народно въстание може да реши проблема и усилено защитава тази теза. Ботев е близкият му съратник, а Васил Левски двигателят на новата организация. Познанството на Каравелов и Левски е още от Белград и добрите им отношения спомагат много за общото дело. През 1870 година Левски е обиколил вече България, създал е много комитети, а Каравелов и цялата емиграция помагат от Букурещ. Идеите за обща балканска федерация и въставане на въоръжена борба за освобождение се приемат от все повече хора.

По време на Априлското въстание през 1876 година Каравелов е отново запален от бунтовния дух. Сбирал четници, проповядвал Отправя се към училището и от стара, оръфана карта на Балканския полуостров откъснал парче и го прибрал в портфейла си. Обяснил, че е откъснал от картата мястото на България, което за него е светиня и го прибрал като талисман. Целият му житейски път е сякаш белязан от тая светиня, от това преклонение към Родината. Поради именно това преклонение, той не губи време след Освобождението, а бързо пуска отново печатницата си - първом в Търново, а след това и в Русе, за да печата изданието "Знание", да образова народа си. В Русе го поваля туберкулозата. Почива на 21 януари 1879 година.

Рожден ден днес отбелязва певицата Камелия Тодорова. Празник имат и испанският певец Пласидо Доминго, родният изобретател Румен Антонов, американската актриса Джина Дейвис и други.