Епидемията от синтетична дрога, която превръща хората в „живи сенки“ или разговорно казано - в зомбита, продължава да превзема най-емблематичните обществени пространства в Пловдив. Пореден шокиращ случай се разигра в сърцето на града – Цар-Симеоновата градина, на метри от детска площадка и места за отдих.

За ужасяващата сцена сигнализира млада пловдивчанка, чието малко дете е останало изплашено от гледката на абсолютно неадекватен мъж, изпаднал в състояние на полусъзнание посред бял ден - около 14 часа в неделя. 

„Абсолютно неадекватен, поклащащ се до падане“

Според разказа на очевидката, мъжът е запречил основната алея до Пеещите фонтани. „Хората го заобикаляха, някои се спираха и избираха друга алея да минат, защото той се поклащаше до падане“, разказва младата жена. Въпреки че през парка преминават десетки хора, в продължение на 15 минути никой не е успял да реагира на критичната ситуация. Малко по-късно, връщайки се с дъщеря си, майката е заварила мъжа в абсолютен амок, проснат на пейката, от която традиционно се изнасят куклени представления за най-малките посетители на градината.

Тази потресаваща гледка за съжаление вече се превръща във всекидневие за пловдивчани. За последните месеци TrafficNews публикува редица материали с хора във видимо неадекватно състояние – с неподвижни тела, празен поглед, увиснали клепачи и неестествени пози, наподобяващи „зомбита“ - точната симптоматика от употреба на тежка синтетична дрога като фентанил. Подобни сцени се разиграват редовно около подлеза на Централна поща, Панаира, парк "Каменица" и Дондуковата градина.

Медицинските експерти и научната литература обясняват този стряскащ визуален ефект с употребата на фентанил – синтетичен опиоид, който е до 100 пъти по-силен от морфина. Все по-често обаче той се смесва с ветеринарния транквилизатор ксилазин (известен на улицата като Tranq). Именно ксилазинът причинява екстремната седация („блек-аут“ ступор), драстичното забавяне на дишането и липсата на координация, които водят до характерното „клатушкане“ и замръзване на едно място.

Институциите: С вързани ръце пред обществения ужас

Защо никой не е успял да отстрани човека от Цар-Симеоновата градина и защо той е оставен там? Отговорът се крие в парадоксалната нормативна база, която на практика оставя институциите напълно безсилни.

Дори при подаден сигнал на телефон 112, реакцията е силно ограничена. Ако полицейски патрул пристигне и претърси лицето, но не открие наркотични вещества у него, униформените нямат законово основание да го задържат, без значение колко неадекватно е поведението му. Разбира се, ако не напада някой или не извършва други непристойни действия. Тези хора обаче са толкова дрогирани, че едва ли биха предприели някакви волеви действия. 

От своя страна, медицинските екипи на Спешна помощ не могат да извършат преглед или хоспитализация без изричното съгласие на зависимия, който почти винаги отказва такова. Психиатри допълват картината с факта, че законът реално защитава тези хора като „невменяеми“ и не съществува лост за принудителното им лечение.

Така създадените „сиви зони“ в системата водят до абсурдната реалност: опасната дрога вече не е скрита в тъмните ъгли на града, а се случва на светло – в централните паркове, до детските площадки и пред очите на децата ни. Докато законът не бъде адаптиран към новата реалност, пловдивчани ще продължат да бъдат безпомощни свидетели на тази трагедия.