Димитър Иванов - Капитана, станал известен като единствения български вентролог, разсмя до сълзи пловдивската публика в Plovdiv Event Center. Изкуството му, считано от самия него за умиращо, предизвика искрени емоции и неподправено забавление с колоритните си и актуални герои като Бай Тъньо.

Любопитни, как се става известен с толкова необичайно изкуство в България, ние от TrafficNews, потърсихме Капитана, за да хвърли светлина върху това, как се подхваща едно такова начинание, как се развива и какво е неговото послание.

- Вентрологията е особен вид изкуство. Как открихте, че го умеете?

- Всъщност ми го откриха. Не съм го открил аз. Аз съм завършил "Актьорство за куклен театър" и още като студент съм го обсъждал с колеги, че ако някой го направи ще „избие рибата“. Но е супер трудоемко и не си заслужава усилията, ако нямаш как да го популязираш.

Бях на кастинг за актьори в "Шоуто на Слави" с Бай Тъньо и там го правех без вентрология. Тогава той ми предложи да стана вентролог, предложи да ме финансира. Курсът беше онлайн, изкарах го и ми отне около половин година, за да подготвя първото си шоу. Важно е да подчертая, че това е изкуство, което постоянно усъвършенстваш. Това не е нещо, което се научава и... готово. Всеки текст трябва да се обработи, дори всяка дума, за да може да изглежда истинско. И дори и до ден днешен понякога си движа устата, защото, когато ме завладее емоцията, е невъзможно да контролирам всички мускули.

- Имате ли  някакви специални техники, за да се развивате? Начини, чрез които се подготвяте за шоуто си?

- Преди с уиски, а сега само с вода! Не, няма специални техники, има загрявка, която се прави, но тя си е съвсем стандартна. Тя е нещо, което се прави преди представление, но не е никак специфична. Хубаво е човек да е отпочинал, да не прекалява с кафето заради кофеина, който допълнително стяга мускулите. Просто трябва да си спокоен и улегнал.

- Има ли хляб в това изкуство в България?

- Има, разбира се. В България има хляб за всякакъв вид изкуство. Въпросът е, че нашият пазар е много малък и бързо се насища. Затова ти трябва непрекъснато да измисляш ново и ново нещо, да забавляваш публиката по нов и нов начин.

Ако от 6 милиона души, два от тях ходят по такива събития, за три години всички те ще са гледали представлението ти и ти трябва да им предложиш ново нещо.

- Имате ли кумир във вентрологията?

- Може би най-много ми допада Дейвид Стросман. Предполагам, не са го чували много хора. Той е австралиец. За разлика от добре познатия Джеф Дънам, който прави просто отделни скечове, Дейвид Стросман и Нина Конти (англичанка) правят цели представления. Техните номера на куклите и скечовете са подчинени на една цяла арка, тема, идея и винаги казват нещо на хората. Всяко представление си има тема, а накрая завършват с послание. И може би под тяхно влияние винаги завършвам с нещо сериозно и гледам да имам арка на представлението си.

Не просто да хвърля едни шеги на публиката и край, това беше всичко от нас, а да вкарам смисъл в цялото нещо. Дошли са да ме гледат 500 човека, хубаво е да им кажа нещо смислено накрая.

- Вие сте завършил актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ.  Коя е сцената на това изкуство, може ли то да влезе в кукления театър или да бъде част от развитието, от бъдещето му?

- Не. Вентрологията е умиращо изкуство. Тя навремето е била много популярна, защото хората не са знаели как става, предавали са ѝ магични свойства едва ли не. Смята ли са, че се дължи на анатомични специфики. Всъщност, тя е „шарлатанско“ изкуство.

Има някаква популярност, задава се някакъв тренд, но като цяло спада. Стендъпът е този жанр, който ще се наложи. Вентрологията е част от стендъпа, но специално за източните страни в Европа, кукленият театър до такава степен е развит, че публиката няма нужда да НЕ вижда как актьора си отваря устата. Вентрологията може да допринесе за някои шеги, но може много повече да ограби едно шоу, отколкото да допринесе за него, говорейки за куклен театър.

Това, разбира се, е лично мое мнение. Аз не съм светило и се надявам да греша. Но вентрологията е изкуство, което не може да се развие повече от това. За разлика от музиката, например, която има безброй комбинации. Единственото, което би могло да се развие, е образ. 

- Как намирате баланс и не пречи ли едното ви професионално лице на другото? Губите ли се в куклите и образите си?

- Не, не се губя. Те винаги са с теб в живота, но аз съм ги поизчистил. Преди когато видех някоя ситуация и Бай Тъньо започваше да коментира в главата ми. Аз все пак съм куклен актьор от 2008 г. Ние изграждаме устойчивост към тази шизофрения. На това са ни учили 4 години. Да можем да го подтискаме.

- Вие казахте, че вентроголията е умиращо изкуство. Как тогава един вентролог се задържа на световната сцена? Както е случая с Джеф Дънам, например?

- При Джеф Дънам какво е станало - той се занимава с вентрология от 6-годишен и всъщност чак на тридесет и няколко години пробива и става толкова известен с Ахмед. Всъщност, героят му го прави толкова популярен. И екипът му! До преди големия пробив той няма екип, работи сам. Има много падения. Създавайки Ахмед, привлича вниманието на голяма продуцентска фирма, която го развива. Защото има най-добрия екип. Както и аз и съм изключително благодарен за него.

Ако имаш много добри ябълки, но няма кой да каже на хората, че това са най-добрите ябълки, те ще са си просто ябълки. Конкуренцията е толкова голяма, че колкото и да си добър, а ти трябва да си, екипът трябва да те поеме и да развивате заедно продукта.

- Има ли изкуство, различно от това, с което се занимавате, и много харесвате?

- Обичам музиката. Аз свиря на ирландска флейта, свиря и малко на пиано, рисуване, фехтовката или фехтовално изкуство, ако го наречем… Общо взето обичам нещата, които ме карат да творя. И чрез творенията си да вълнувам хората. Било то с музика, рисуване или с прободна рана в корема.

- Играете в сериала "Войната на буквите" по БНТ. Сериалът  предизвика не по-малко бурни реакции от филма "Ботев". Сега като гледахте епизодите, какво е вашето усещане за филма?

- За съжаление, не съм го гледал. Просто не ми е останало време. И не мога да коментирам.

- Интересувал ли сте се в детайли за този исторически период?

- Да, за самия исторически период съм се интересувал. Аз съм човек, който обича историята. Чух коментари, че имало неточности, но пак казвам - не съм го гледал.

- Смятате ли в бъдеще да продължите да се занимавате с вентрология или мислите да преминете към киното изцяло?

- Аз с кино никога не съм мислил да се занимавам изцяло. Аз харесвам стендъп-а, а вентрологията я залепям към него, защото там ти не си изпълнител, ти си творец. Текста, който играя, аз си го пиша, аз движа нещата, аз ги контролирам. Искам аз да съм създал средата. Просто искам да съм част от процеса на създаване.

- Предстои ви още едно представление в Пловдив, отново тук в Plovdiv Event Center. Разкажете ни нещо за него.

- Да, на 10 март ще бъда отново тук със спектакъла си „Образцов дом“, който написах по време на пандемията. Тогава трябваше да прекарам една година плътно вкъщи с дъщеря ми и жена ми. Така се раждат гениалните текстове!

Основното не само в него, но и в цялостната ми работа, е да усмихвам другите. Доказано е, че това работи. Например с даване на мигач. И хоп, всички участници в движението се усмихват.  Това е моето послание към хората - усмихвайте другите, за да усмихнете и себе си!  И това е добре да намери приложение, дори в обикновени ежедневни ситуации.

 

 

И той го направи! Подари усмивки и добро настроение на малки и големи. Не случайно още преди събитието, негови фенове хлапета го очакваха, за да поговорят с Капитана и да се срещнат на живо с Бай Тъньо.