След 27 години извън пределите на Бачковския манастир една от неговите ценни реликви отново се завърна там, където принадлежи. Мощехранителница от XVII век, открадната през 1999 г. от светата обител, беше открита в Естония и предадена на българските власти на 11 ноември 2026 г.

Реликвата не е просто старинен предмет от благороден метал. Тя носи паметта на повече от три века и половина, свързана с духовната история на един от най-значимите български манастири. А фактът, че е била открита при опит за продажба, поставя отново въпроса колко уязвимо може да се окаже културното наследство, когато попадне в нелегалния пазар на антики.

Развръзката започва през май 2026 г., когато в интернет страницата на естонски аукционен магазин е засечена обява за продажбата на мощехранителница. При проверката специалистите установяват, че предметът съвпада по своите идентификационни характеристики с реликвата, изчезнала от Бачковския манастир през 1999 г.

Това, което вероятно е изглеждало като поредния старинен артефакт в каталог за продажби, се оказва ключова следа в случай с близо три десетилетна история.

Мощехранителницата има разпознаваеми особености: сребърен осмоъгълен енколпион (реликварий), изработен по техниката на обкова, позлатена декорация, християнски и флорални изображения. Особено важен за установяването на произхода ѝ се оказва надписът, който указва принадлежността на предмета към Бачковската света обител „Успение Богородично“.

Така една обява за продажба се превръща в следа към отдавна откраднато църковно съкровище.

Историческата стойност на намерената мощехранителница е не по-малко впечатляваща от криминалната история около нея.

Според историческите сведения тя е изработена през 1645 г. със средства на проигумен йеромонах Матей. От създаването си до кражбата през 1999 г. реликвата се е съхранявала неотлъчно в манастира.

Това означава, че в продължение на повече от 350 години тя е била част от духовния и материалния свят на Бачковската обител. Преживяла е поколения монаси, исторически сътресения и промени, за да изчезне внезапно в края на XX век.

Мощехранителниците имат особено място в православната традиция. Те служат за съхраняване на свети мощи и са предмети с не само художествена и историческа, но и религиозна стойност. Затова загубата на подобна реликва не е просто посегателство срещу музейна или антикварна ценност – тя е загуба за духовната памет на общността.

След установяването на съвпадението между предлагания на търг предмет и откраднатата реликва Окръжна прокуратура – Пловдив предприема действия за връщането ѝ.

Изготвена е Европейска заповед за разследване (ЕЗР), адресирана до естонските власти. Искането включва спиране на търга, изземване на мощехранителницата и предаването ѝ на България.

В операцията ключова роля има международното съдействие чрез Евроджъст, който подпомага координацията между компетентните органи на двете държави.

На 11 ноември 2026 г. в Талин е осъществено фактическото предаване на културната ценност на българските представители. В действията участват служители на ГДНП – сектор „ПСКИЦ“, ДМОС – сектор „Организирана престъпност“ към отдел „Интерпол и ММО“, както и представител на Министерството на културата – Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“.

Естонските власти оказват пълно съдействие при изпълнението на европейската заповед и връщането на предмета.

В разследването активно са участвали още служители на ОДМВР – Пловдив, Главна дирекция „Национална полиция“ и Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР.

Това е пример как дигиталното наблюдение на пазара за антики, експертната идентификация и международното полицейско сътрудничество могат да доведат до възстановяване на културна ценност, изчезнала преди десетилетия.

Въпреки щастливата развръзка около намирането и връщането на реликвата, криминалната история все още няма окончателен край.

По досъдебното производство, наблюдавано от Окръжна прокуратура – Пловдив, се разследва престъпление по чл. 278а, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс – незаконно изнасяне извън границите на България на културна ценност, собственост на Бачковския манастир.

Към момента няма привлечени към наказателна отговорност лица. Продължават действията по разследването.

Това оставя редица въпроси без отговор: как мощехранителницата е напуснала страната, през какви ръце е преминала през годините и кой в крайна сметка я е предложил за продажба в Естония? Предстои разследващите да установят и дали става дума за по-широка схема за трафик на културни ценности, или за отделен случай.

Засега официално потвърдените факти не дават основание да се правят заключения за участниците и пътя на реликвата след кражбата.

След 27 години мощехранителницата отново е в България. Нейното откриване е повече от успешна полицейска операция – то е възстановяване на част от историческата и духовната памет на Бачковския манастир.