Пловдивчанин попита "Кога ще намерят предсмъртното писмо в джоба на Жоро Джевизов - Плъха?", друг пък се мае "Убиец ли защитавахме и издигнахме до свята личност". Двата въпроса кореспондират с двете обществени кохорти, образували се през размирната седмица, белязана от убийството на мъж, опитал се да открадне и доктор, който отне живота му. 

Традиционно през горещото денонощие след намирането на трупа на Джевизов бяха изнесени данни, които рисуваха епичен сблъсък на доброто със злото. В ролите - докторът и крадецът, от които първият защитил семейството и правото си на лична и имуществена неприкосновеност с отнемане на живота на втория. Резултатът - общественото съзнание е заето с последната резултативна на общата криминогенна обстановка в страната.

Именно убийството на Жоро Джевизов - Плъха от д-р Иван Димитров породи правен и морален дисонанс в главите на хиляди българи, които побързаха да обявят "Je suis Dimitrov", поради причината, че биха извършили убийство като акт на самозащита - на себе си, дома си и семейството си.

"Над единия бе издигнат ореол, а другият бе демонизиран", смята читател на TrafficNews.bg, като визира, че д-р Иван Димитров бе героизиран, като медик, спасяващ животи, а другият - Плъха, като крадец, закоравял рецидивист, ром. 

Бележки и версии 

Настоящият обзор няма за цел да квалифицира тези констатации като оправдани или не, но със сигурност акцентира върху факта, че хиперболизирането и разглеждането на хората през идеален тип /пренебрегвайки всички други възможни и противоречиви техни проявления и качества/ е любимо занимание на разсъждаващите върху един или друг казус.

Един по един аргументите в полза на доктора бяха дискредитирани от подробностите, изнесени от прокуратурата, които дойдоха в края на агонизиращото ѝ мълчание, което пък беше наказано с местни и национални протести. 

Прокуратурата изнесе факти, сочещи опит за прикриване на убийството от извършителя, липса на директна заплаха за дома му, както и последователно поддържане на неверни факти от близките на доктора и убития. Простичко казано - според прокуратурата докторът е наблюдавал 30 минути от дома си как Плъха се опитва да разбие гаража му, не е сигнализирал на полицията, слязъл е със заредено оръжие, за да се саморазправи с апаша.

Влязъл в не особено ясна схватка, от която се твърди, че има рани в крака, стреля неколкократно. С един от куршумите улучва в гърдите Джевизов, който бяга и издъхва на 50 метра върху капака на кола. Лекарят не вика полиция или линейка, прикрива с помощта на двама приятели всичките следи от престъпленията. Семейството му по това време е на километри от баталната сцена - в къщата им в Крумово. 

Шизофренното обаче е, че въпреки, че категорично бяха посочени умисъл и "друг избор" /каквито всъщност трябва да липсват, когато говорим за "неизбежна отбрана"/ прокуратурата смени тона и... обвиненията. 

Протестиращи vs разследващи, правоприлагащи и законова база

Първа фаза на институционална намеса - обвинение за умишлено убийство по чл. 115 в съчетание на арест на доктора, създаде бурни реакции. Призиви за свобода за доктора, негово героизиране и реформи в Наказателния кодекс бяха основните искания, в които се фокусира гражданската енергия преди прокуратурата да проговори. Втората фаза на проговаряне и промяна на обвинението към чл. 119 - превишаване на неизбежна отбрана /заедно с незаконно притежание на боеприпаси/ и мярка "подписка", също предизвикаха реакции, но този път разнопосочни. 

От канонизиране до разпъване на кръста: И за д-р Димитров, и за прокуратурата

Ако обаче се абстрахираме от казуистичното ще забележим две опасни тенденции, а именно липсата на доверие в институциите - правоохранителни и правораздавателни, както и изострено чувство за несправедливост по отношение на НЕсъизмеримост на наказания и престъпления. Вторичният трус е подсилен от... етнически конфликт, който ври в херметическа тенджера. 

Намираме се в следната ситуация добре позната от смъртта в Лаута: половината считат, че версията на прокуратурата е съшита с бели конци, а аналогиите не свършват до тук - и в този случай пистолетът, произвел смъртоносния изстрел, липсва. В този ред на мисли, обезверените в честността на институциите продължават да защитават изцяло доктора. 

Друга група приема изказаното от разследващите, но посочва, че фактите не променят нищо. Да убиеш човек с 9 присъди, който е опитал да открадне от теб, лежал в затвора нееднократно е... едва ли не правосъдие на улицата, и то заслужаващо похвала. 

Накрая има една група хора, които също се доверяват на изявлението на властите, като посочват факта, че то се базира на самопризнания на доктора и на неоспорими доказателства като записи от камери. Именно те считат, че липсата на информация, ги е накарала да подкрепят човек, зад когото не биха застанали понастоящем. Защо? Защото все пак отнемането на живот не е еквивалентно на отнемането на имущество. 

Най-долу представяме коментари и на трите групи, вие с коя се идентифицирате?

Забележки и изводи

Проблемът е, че българите се умориха от успеваемостта на разкриване на престъпления, от липсата на генерална превенция, от усещането за несигурност и насаденото впечатление за различни стандарти при третиране на нарушителите. Драмата е, че насилието отвръща с насилие, а законите на джунглата изглежда са по-легитимни от Конституцията. Абсолютните права се защитават от закона, а не се гарантират от него. Законът сам по себе си не може да спре някой да го наруши, той е база, заради която този някой ще бъде наказан за конкретно противоправно деяние. 

Но докато биват намирани предсмъртни писма в дрехите на труп седмица и половина по-късно, докато съобразителността и прозрачността са оскъдни, докато експертизата е закърняла, докато си играем на "Аз съм Шарли", докато фабрикуваме фикционни образи, които да "подобрят" художествения разказ за реалния ни живот, докато съществува отказ да бъдат приети фактите, докато не бъде използван хладния инструмент на здравия разум, докато се отъждествяваме с неправдата срещу друга неправда - дотогава доверието ще е дефицит, престъпността ще е в подем и социалните връзки ще бъдат разпаднати. Липсата на общество води до липса на държавност и обратното. 

------------

Красимира Видева Стоянова: "Три дена мислиха как отново да заблудят обществото и да изкарат престъпника жертва, а жертвата престъпник. Но хората вече не се хващат на такива психо промивки на мозъка. Българското общество има крещяща нужда от справедливи закони, и то закони прилагани за всички български граждани независимо от етническия им произход.Циганските набези, кражби, побоища и убийства са неглежирани от управляващите политици и това им дава чувство на безнаказаност и стимулира тяхната арогантност и престъпни действия. Хората не се чувстват защитени нито в собствения си дом, нито на улицата, никъде.Няма справедливост, няма ред и държавност. Свидетели сме на 30 годишно грабене и безчинстване от политически и мафиотски структури. Отнеха ни възможността да живеем достойно и сигурно в собствените ни домове и държава. Каквито и закони да цитират, каквито и "факти" да изтъкват господата управляващи, нека да не подценяват обществения гняв. А този гняв е породен единствено от несправедливостта и мизерията в която натикаха всички българи. Днес е доктор Димитров, утре може би ще бъда аз или някой от вас. Ако не се демонстрира воля за разбиране и решаване на проблемите в България, един ден всички в парламента ще бъдат пометени от народа.Всичко си има край, особено търпението на народа. Така че, господа управляващи, народа ви казва право в очите, че няма да ви търпи дълго време да водите политика на затриване на България."

Елена Шидерова: "Тези нови факти далеч не променят обстановката, в която живее целия народ-страх за себе си, близките и имуществото си от набези на тъмни субекти. Които от своя страна живеят с чувство на безнаказаност и вършеят ли вършеят из чуждото... че и на живот посягат... Нима това е единственото такова деяние в милата ни рОдина?!?!?!? Колко ограбени и убити или наранени или изнасилени... Накъмто тази страна трябва да се променя закона, за да спрат да се имат за вездесъщи братята роми..."

Миленковиќ Никола: "И пред болницата да го беше застрелял, пак нямаше да е виновен!!! Работим всеки ден във една и съща болница с Иван и с много други колеги. Работим за здравето на тези амеби, тези паразити,(бих ги нарекъл животни, но може някое животно да ми се обиди)работим въпреки че не са осигурени(16.50лв е на месец) . Работим по нощите докато ни обиждат и искат да ни бият(въпреки че не могат щото все пак сме здрави момчета). Работи цялата болница за тях и се хвърлят купища пари за накрая да ни псуват и да обират къщите ни. Лично на  мен са ми влизали два пъти, докато ме е нямало в нас, а живея срещу 2-ро районно.. Така че Иване и пред окръжна да го беше разстрелял пак щях да те подкрепя!!!"

Барчи: "Единствената грешка на Прокуратурата е, че не излезе официално по рано и каже, че разказите от този и онзи не са верни! Няма как да гледаш 30 минути, да не се обадиш на 112 и след това да гърмиш. Ако всичко е твоя собственост ок и е домът ти, но ти живееш в кооперация с общи площи и до гаража има много метри от домът ти. Отделно много други обстоятелства има, където не му правят чест. Въпросния мъж ако го беше ударил с лапата щеше да го убие и тогава онзи с нож, а този с ръцете го е убил. Тогава може да се каже, че това е мъж защитил семейството и домът си."

Стиляна Апостолова: "Безумно  е да продължаваме да защитаваме един убиец. Жена му лъга двулично как спяла с децата, пък мъжа ѝ какъв голям герой бил, че ги защитил - оказа се, че е била на километри от къщата /барабар с децата/. Той укрил престъплението, решил да се саморазправя, не се обадил на 112, скрил пистолета... Още мотиви трябват ли? Българинът е готов за мъст, дори доказателства в противовес, записани на камерите, да му избодат очите."