Казусът с незаконното строителство край Варна трябва да бъде повод за много по-широк разговор за ролята на институциите, контрола върху големите инвестиционни проекти и усещането за недосегаемост в строителния сектор. Това заявява в позиция председателят на „Браво, Пловдив“ Веселин Костов, който прави паралел между случая във Варна и няколко спорни казуса в София и Пловдив.
Поводът е разкритият мащабен комплекс в местността „Баба Алино“ край Варна, където според институциите са установени десетки сгради без необходимите строителни книжа. Според Костов обаче основният въпрос не е само как е възможно подобно строителство да се развива с години, а дали институциите не „проглеждат“ избирателно – едва когато даден казус стане достатъчно публичен.
В позицията си той посочва и проекта Capital Build на ПИМК в София, който бе свързан със скандала около оставката на главния архитект на столицата Богдана Панайотова. Костов припомня твърденията ѝ, че проектът е бил проблемен, че пет високи сгради са били третирани като една, както и че част от административните актове според нея са нищожни.
Другият казус, върху който той акцентира, е комплексът на „Гербера“ в пловдивския район „Тракия“. Според изложената информация РДНСК – Стара Загора е установила нарушения, свързани със строителните книжа, височините и конфигурацията на част от сградите. Въпреки това, по думите на Костов, строителството продължава, а в същото време съществува риск за дейността на бизнеси в близката индустриална зона.
Председателят на „Браво, Пловдив“ поставя и въпрос към местните институции дали са законни последните два етажа на луксозния хотел „Визуализа“ в подножието на Сахат тепе.
Според Костов незаконното строителство не е само строителен или административен проблем, а въпрос за държавност, равенство пред закона и институционална отговорност. Той настоява за еднакъв аршин към всички казуси – във Варна, София и Пловдив, независимо от инвеститорите и интересите зад тях.
Ето и целия пост на Веселин Костов:
Институциите проглеждат избирателно – но незаконното строителство не е само във Варна
Казусът с незаконния „квартал“ край Варна показа нещо, което мнозина отдавна знаят, но институциите обикновено „откриват“ едва когато скандалът стане публичен.
Десетки сгради, инфраструктура, продажби, ток, вода, канализация – цял комплекс, който очевидно не е изникнал за една нощ. И въпреки това години наред държавният и общинският контрол сякаш не са видели нищо. Или поне така се опитват да ни убедят.
Затова днес въпросът не е само какво се случва във Варна. Въпросът е много по-голям:
Институциите наистина ли не виждат, или просто избират кога да прогледнат?
Защото подобни казуси има и в София, и в Пловдив.
Какво се случва с проекта Capital Build на ПИМК в София? Казус, който коства поста на главния архитект на София Богдана Панайотова. Тя публично заяви, че според нея проектът е изцяло проблемен – пет високи сгради, разположени една до друга, без необходимите отстояния, а защитата на проекта минавала през абсурдното твърдение, че всъщност не става дума за пет сгради, а за една.
Арх. Панайотова каза и още нещо изключително важно – че е опитала да спре проекта в самото начало, защото нарушенията стават видими за хората едва когато сградите вече са построени. След това обаче, по време на нейното отсъствие, са били издавани административни актове и разрешения. Според нея част от тях са нищожни.
И тук идва логичният въпрос:
Къде са институциите?
Ще има ли проверка на тези разрешения? Ще се произнесе ли някой по същество? Ще бъде ли защитен общественият интерес? А какво ще стане с хората, които вече са купили апартаменти „на зелено“, ако се окаже, че проектът е стъпил върху спорни или нищожни административни актове?
Същите въпроси стоят и в Пловдив.
Комплексът на „Гербера“ в „Тракия“ е друг пример за институционално мълчание. Според становището на РДНСК – Стара Загора има нарушения при строителните книжа, при височините и при конфигурацията на част от сградите. Посочени са конкретни сгради, конкретни отклонения и конкретни действия, които трябва да бъдат предприети – административнонаказателни производства, сезиране на прокуратурата, проверки за нищожност на строителни книжа и за наличие на незаконно строителство.
И какво се случва след това?
Строителството си върви.
В същото време цели бизнеси в индустриалната зона могат да бъдат поставени под риск заради жилищно строителство, допуснато в зона, в която години наред са работили производствени предприятия. Ако утре новите обитатели започнат да подават жалби, кой ще поеме отговорност за затворените фирми, загубените работни места и нанесените щети?
Община Пловдив? РДНСК? ДНСК? Проектантите? Инвеститорите? Или отново никой?
И още един въпрос, който трябва да бъде зададен ясно:
Законни ли са последните два етажа на луксозния хотел „Визуализа“ в сърцето на Пловдив – в подножието на Сахат тепе?
Защото обществото вече няма нужда от общи фрази. Има нужда от конкретни отговори.
Незаконното строителство не е просто строителен проблем. То е проблем на държавността. То показва кой може да заобикаля правилата, кой може да строи с усещане за недосегаемост и кой разчита, че институциите ще си затворят очите.
А най-големият проблем е двойният стандарт.
Когато обикновен човек направи малко нарушение, администрацията често е бърза, строга и безкомпромисна. Но когато става дума за големи проекти, големи инвеститори и големи интереси, изведнъж започват тълкувания, протакане, прехвърляне на отговорност и институционално „недоглеждане“.
Новата власт заявява, че ще сложи край на това.
Добре.
Тогава нека започне не само от Варна. Нека институциите прогледнат и в София. И в Пловдив. Нека се провери всеки казус, в който има данни за нарушения, независимо кой стои зад проекта.
Ще има ли еднакъв аршин за всички?
Ще бъдат ли проверени Capital Build, комплексът на „Гербера“ и хотел „Визуализа“?
Ще се произнесат ли институциите по същество, или ще чакат поредният скандал да стане достатъчно шумен?
И най-важното – ще бъде ли най-после премахнато усещането, че в България законът е задължителен за едни, но само препоръчителен за други?
Защото ако държавата иска да възстанови доверието в себе си, трябва да започне именно оттам – от края на избирателното правосъдие, избирателния контрол и избирателното проглеждане.
Веселин Костов
Председател на „Браво, Пловдив“
Още от категорията
Виж всички
Апелативният съд потвърди конфискацията на имущество за над 300 000 лева на фалшификатора Растера
Змия над метър изпълзя във вход на блок в „Смирненски”